От думите на Господ към парализирания: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, научаваме преди всичко, че болестта у човека произлиза от греха. На второ място научаваме, че християнското учение за ада е вярно и че наказанието там е вечно. Къде са сега онези, които казват: „Аз блудствах един час; как [е възможно] да бъда наказан вечно?“. Вижте този човек, чиито години на грях са били много по-малко от годините на наказанието му, като се има предвид, че наказанието му е продължило почти колкото човешкия живот. Защото греховете не се съдят по тяхната продължителност във времето, а по естеството на прегрешението. От думите на Господ научаваме също, че дори да сме платили сурово наказание за предишните си грехове и след това отново да се върнем към същите грехове, ще бъдем наказани по-сурово от преди. Всъщност това е съвсем правилно. Ако човек не поправи постъпките си след първото си наказание, трябва да бъде третиран по-строго, защото е нечувствителен към доброто и го презира. Но защо не всички се наказват по този начин? Виждаме, че много от нечестивите са здрави и енергични и прекарват дните си щастливо. Но липсата им на страдания в този живот става основание за още по-голямо наказание в следващия живот. Свети Павел изяснява това, когато пише: Но когато бъдем съдени от Господа, тоест в този живот, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Кор. 11 – 32). Това, което получаваме в този живот, са само наставления: в следващия живот те са истински наказания. И така, всички болести ли са резултат от греха? Не всички, но повечето. Някои болести възникват от греха, както виждаме при парализирания, а също и при един от юдейските царе, който страдал от болки в краката в резултат на греха (3 Цар. 15:23); други болести се дават като изпитание и доказателство за добродетелта, както при Йов; още други болести са резултат от прекаляване с различни видове храна, като чревоугодие и пиянство.

Тълкувание на Евангелието от Йоан