Евангелистът, като загатва за клеветата на завистниците, казва, че макар Иисус лично да не е кръщавал, завистниците, желаейки да настроят фарисеите срещу Него, разпространявали клеветата, че Той кръщава.

Би било полезно да обясним произхода на самаряните и как са получили името си. Имало една планина, Сомор, наречена на името на човека, който я притежавал, както казва и Исаия: И глава на Ефрем е Соморон (Ис. 7:9) Онези, които живеели край тази планина, отначало не се наричали самаряни, а израилтяни. Когато съгрешили срещу Бога, те били предадени в ръцете на асирийците по различни поводи (вж. IV Цар. 17:6-7). Накрая асирийският цар се нахвърлил върху тях, когато те подготвяли въстание, пленил ги и опасявайки се от продължителен бунт, не им позволил повече да останат там. Той ги прогонил сред вавилонците и мидийците, а оттам довел езичници от различни места и ги заселил в Самария. … Старейшините обяснили, че Богът на Израил бди над това място и няма да позволи на никой, който не познава законите Му, да живее там. Царят направил, както му казали, и изпратил един свещеник да научи варварите в Самария на Божия закон. Те обаче не приели всички божествени книги, а само петте книги на Мойсей: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Не се отказали напълно и от безбожието си, но в по-късните години се отказали от идолите си и се поклонили на Бога. Когато юдеите най-сетне се завърнали от плен, те винаги се отнасяли с подозрение към самаряните, смятайки ги за асирийци по раса, и ги наричали „самаряни“ по името на планината. Но самаряните наричали себе си потомци на Авраам и Яков. Защото Авраам бил халдеец като тях самите, а Яков те смятали за свой заради кладенеца му, който притежавали.

Тълкувание на Евангелието от Йоан

Тъй като по човешката Си природа Той изпитваше жажда, имаше нужда и от питие. А когато поиска да пие, в разговор с Него влезе жена с любознателна душа. И какво трябваше да се направи? Нима да бъде отблъсната жена, толкова любопитна и жадна да чуе разяснение на своите недоумения? Това обаче по никакъв начин не съответства на човеколюбието Божие.

Обърни внимание и тук на скромността на Господа. Той остава сам край пътя, докато учениците са отишли в града да купят храна. Те смятаха телесните нужди за толкова второстепенни, че когато почти всички вече бяха обядвали и си почиваха, те едва тогава купуваха храна, и то само хляб, за да се научим и ние да не се грижим за разнообразието на ястията.

Когато жената каза: „Нима Ти си по-голям от нашия отец?“, Господ не заявява направо: „Да, Аз съм по-голям“, за да не изглежда тщеславен, без още да е дал доказателство за силата Си. Вместо това Той подготвя това чрез думите Си: „Който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее“. Тоест: ако се възхищаваш на Яков, който даде тази вода, още повече трябва да се възхитиш на Мен, Който давам несравнимо по-добра вода. Защото водата, която Аз давам, става извор на вода, който постоянно и непрестанно се умножава.

Така и светиите не само запазват докрай това, което получават от Бога, но по благодат приемат семената и началата на доброто, а после сами ги умножават и развиват.

На това Господ сочи чрез притчата за талантите (Мат. 25:14–31) и чрез притчата за ханджията (Лука 10:35). Получилият два таланта, като ги пусна в оборот, спечели още два (Мат. 25:17). А на ханджията, който прие човека, изранен от разбойници, Господ обещава: „Каквото похарчиш от своето, Аз ще ти въздам“ (Лука 10:35). Същото показва Господ и тук: Аз давам на жадния вода, но водата, която давам, не остава в същата мярка, а се умножава и става извор.

Така, при оглашението на Анания, Господ даде на Павел малко вода (Деян. 9:17); но тази малка вода на учението на Анания Павел я показа като извор, чиито потоци достигнаха от Йерусалим чак до Илирия.

За какво всъщност пита тя? „Нашите бащи се покланяха на тази планина.“ Тя има предвид Авраам и неговите потомци, защото, както казват, именно тук Исаак е бил принесен в жертва. „Как тогава – казва тя – вие твърдите, че трябва да се покланяме в Йерусалим?“

Виждаш ли как тя вече се е издигнала към по-високото? Малко по-рано се грижеше единствено за това да не страда от жажда, а сега пита за учението, за догматите.

Затова и Христос, като вижда нейната възприемчивост, макар и да не разрешава това нейно недоумение (защото то не е от първостепенна важност), ѝ открива друга, много по-съществена истина, каквато Той не е открил нито на Никодим, нито на Натанаил. „Настъпва – казва Той – време, когато на Бога няма да се покланят нито в Йерусалим, нито тук.“

Ти, казва Той, се стремиш да докажеш, че самарянските обичаи са по-достойни от юдейските. А Аз ти казвам, че нито едните, нито другите имат истинско достойнство, защото ще настъпи друг ред, по-висш и по-съвършен и от двата.

Но и с това Аз заявявам, че юдеите са по-достойни от самаряните. Вие, казва, се покланяте на онова, което не познавате; а ние, юдеите, се покланяме на онова, което познаваме. Той причислява Себе Си към юдеите, защото говори според разбирането на жената, а тя Го възприемала като юдейски пророк. Затова и казва: „ние“ се покланяме.

Но как така самаряните не знаели на какво се покланят? Те мислели, че Бог е ограничен от място. Затова, когато лъвове ги нападали и погубвали (както е разказано по-горе), те чрез пратеници известили асирийския цар, че Богът на тази земя не ги търпи. И въпреки това дълго време продължавали да служат на идоли, а не на Самия Бог. Юдеите обаче били свободни от такова разбиране и, макар и не всички, признавали Го за Бог на всички.

„Защото спасението е от юдеите.“ Тези думи ни дават две възможни значения.

Първо: благата за цялата вселена са произлезли от юдеите, защото от тях започва познанието за Бога и отхвърлянето на идолите, както и всички останали учения (догмати). Дори и самият ваш самарянски начин на поклонение, макар и неправилен, има начало от юдеите.

Второ: „спасение“ Той нарича Своето пришествие, което е от юдеите. А може под „спасение“ да се разбира и Самият Господ, Който по плът произхожда от юдеите.