Поканили Господа на сватба не защото са видели Неговите чудеса, нито като велик човек, а просто като познат. За да покаже това, евангелистът казва: „беше там майката на Иисуса“, както и Неговите братя. Както са поканили нея и братята Му, така са поканили и Господа.

Господ не отхвърля поканата и идва, защото Той гледа не на собственото Си достойнство, а на това, което е полезно и благотворно за нас. Онзи, Който не е счел за унизително да бъде между рабите, още по-малко би счел за унизително да отиде на сватба.

Майката Го убеждава да извърши чудо, защото от събитията около зачатието и раждането Му тя получила високо разбиране за Неговата сила. Защото тя пазела всичко това в сърцето си (Лука 2:19–51) и оттук заключавала, че Нейният Син има сила, по-висша от човешката.

Но Богородица нямала повод да моли Иисуса да извърши чудо, като че ли Той вече е вършил и други чудеса. Защото като момче Той не извършил нито едно чудо; иначе би бил известен на всички.

При това Майката помнела и свидетелството на Йоан за Него, виждала вече, че и ученици Го следват, и от всичко това се досещала за силата на Своя Син.

Но Той я упреква, и не без основание. „Ако – казва – няма вино, тогава е трябвало да дойдат и да помолят за това тези, които го нямат, а не ти, Майко.“ Защото когато близките молят да се извърши чудо, зрителите могат да се съблазнят; но когато молят самите нуждаещи се, тогава делото е свободно от всяко подозрение.

Майката казва на слугите: „Каквото ви каже Той, направете“, за да бъде молбата ѝ подсилена чрез тяхното пристъпване и собственото им искане, така че да стане ясно, че отказът не е поради безсилие, а за да се отстрани мисълта, че Той прибягва до чудеса от самохвалство или празна показност.

Каменните делви се употребявали за очистването на юдеите. Юдеите почти всеки ден се измивали и едва след това се заемали с хранене. Ако се докоснели до прокажен, до мъртвец или имали общение с жена, те се измивали, понеже се считали вече за нечисти.

А понеже Палестина била бедна на вода и не навсякъде имало извори, те винаги държали делвите пълни с вода, за да не се налага да тичат до реки, когато се осквернят.

Не без причина е казано „според обичая на юдейското очистване“, за да не помисли някой от неверниците, че в съдовете е останала утайка от вино и че след като налели вода и тя се смесила с нея, се е образувало най-слабото вино. С това се показва, че тези съдове никога не са били използвани за вино.

Не можеше ли Той да произведе вино от нищо, без да пълни съдовете с вода? Разбира се, че можеше; но величието на чудесата често намалява тяхната приемливост за хората.

Възможно е също така целта да е била слугите, които носели водата в съдовете, да станат свидетели на чудото. Още и за да се научим, че Той преобразява във вино и влагата на лозата, която по същество е вода.

Той заповядва на слугите да поднесат питието, за да го опита настойникът (“старият свят”) на пира не без причина, а за да не помисли някой, че това е било събрание на пияни хора, на които вкусът се е развалил и в пияно състояние са взели водата за вино. За да няма подобно подозрение, Той оставя опитването на трезвия настойник на пира. Защото онези, на които било поверено това служение при такива случаи, строго се въздържали, за да може под тяхното ръководство всичко да става порядъчно и благоприлично.

Но нека се молим това да стане и с нас: сега да се извърши като че ли брак, т.е. съединение на Бога с нашата душа, докато още сме в Кана Галилейска, тоест в страната на този нисък и покварен свят, във всичко променлив и изопачен. Този брак не става без присъствието на Христос, на Неговата Майка и на учениците. Защото как ще се съедини с Бога онзи, който не повярва в Христос, роден от Мария и говорещ чрез апостолите?

Нека видим какво чудо извършва Господ при такъв брак и при такова съединение на Бога с душата. Той превръща водата във вино, изпълва нашите шест каменни делви. Под „вода“ можеш да разбираш нашата разпуснатост, слабост и колебливост в живота и в мислите; под петте „делви“ – петте сетива, чрез които грешим в делата си; а под шестата делва – разума, чрез който се колебаем в мненията си. И така, нашият Господ Иисус Христос, евангелското Слово, изцелявайки нашите падения – било в дейния живот, било в умствения или съзерцателния, преобразява течното и нетвърдото в нас във „вино“, тоест в живот и учение, което укрепява и радва. Така шестте наши делви се изпълват с тази прекрасна напитка: сетивата – за да не грешим в делата си, а разумът – за да не грешим в мненията си.

Обърни внимание, че там стояли каменни делви според обичая на юдейското очистване. Думата „Юда“ означава „изповедание“. Който се изповядва, се очиства чрез петте сетива, чрез които преди е грешил. Окото е гледало зло; но при изповедта то плаче и така се очиства. Ухото е слушало блудни песни; но после се навежда към словата на Божиите уста. Така е и с другите сетива. Разумът също греши в мненията си; но после очиства предишното зло, когато се покорява на правилното мислене.

Делвите са каменни – или защото съставът ни е от земя, или защото съдовете, предназначени да съдържат такова вино, трябва да бъдат твърди и неразрушими. Разумът на апостол Павел бил каменна делва и когато той преследвал Църквата, защото ревнувал по отеческите предания повече от всички свои връстници (Гал. 1:14); и когато проповядвал, защото имал такава сила в словото, че ликаонците го сметнали за Ермий, първенец в словото (Деян. 14:12).

Настойникът на пира (“старият сват”)не пита слугите, а младоженеца. Защо? Разбира се, по Божие устроение. Ако беше попитал слугите, те щяха да разкрият чудото; но никой нямаше да им повярва, защото това беше начало на знаменията и още никой нямаше високо мнение за Христос. Затова никой не би повярвал, дори слугите да разказваха за чудото. Но когато след това Той извършил и други чудеса, и настоящото станало достоверно, тогава слугите, които разказвали за него, постепенно могли да придобият доверие. Затова Господ устроил така, че да бъде запитан не слугата, а младоженецът.

Господ не просто превърнал водата във вино, а във прекрасно вино. Защото Христовите чудеса са такива, че много превъзхождат това, което се извършва по природен ред. За това, че водата се превърнала във вино, свидетелстват слугите, които черпели водата; а за това, че виното било прекрасно – началникът на пира. За всичко това с течение на времето било проповядвано и слушащите трябвало да се убедят в него твърде твърдо.

Под „вино“ можеш да разбираш евангелското учение, а под „вода“ – всичко, което е предшествало Евангелието, което било като вода и нямало съвършенството на евангелското учение. Ще дам пример: Господ дал на човека различни закони – един в рая (Бит. 2:16–17), друг при Ной (Бит. 9), трети при Авраам – за обрязването (Бит. 17), четвърти чрез Моисей (Изх. 19; 20), пети чрез пророците. Всички тези закони, в сравнение с точността и силата на Евангелието, са като вода, ако някой ги разбира просто и буквално. Но ако някой проникне в техния дух и разбере скритото в тях, той ще намери, че водата се е превърнала във вино. Защото онзи, който духовно различава казаното просто и разбирано от мнозина буквално, без съмнение ще намери в тази вода прекрасно вино – което се пие впоследствие и се пази от младоженеца Христос, тъй като Евангелието се яви именно в последните времена.

За това, че Господ започнал да върши чудеса след Своето кръщение, ние вече говорихме. Изглежда обаче, че първото чудо Той извършил именно чрез превръщането на водата във вино, защото е казано: „така положи начало на чудесата“. Но някой ще каже: „Ако това чудо е начало, то не е начало на всички чудеса, а само на извършените в Кана Галилейска; понеже Той извършил и други чудеса в Кана, то за тях това е начало.“

Макар да имаме много основания да смятаме, че именно това чудо е начало на всички чудеса – защото думите „и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него“ показват, че преди това Той не е извършил друго чудо, чрез което да е явил славата Си – все пак няма да спорим дали това е било първото чудо или друго.

Но как Той яви славата Си? Нали при това събитие присъствали малцина и чудото не било извършено пред целия народ? Но ако не тогава, то по-късно всички трябвало да чуят за това чудо, както и до днес то се възвестява и не е останало неизвестно.

Думите „учениците Му повярваха в Него“ трябва да се разбират така, че те получили по-голяма и по-твърда вяра в Него. Те и преди вярвали, но не вярвали толкова твърдо.

Господ идва в Капернаум не за някакво друго дело, а за да остави там Своята Майка, за да не я води навсякъде със Себе Си. Понеже те били отишли в Кана на сватба, а след като сватбата свършила, Той връща Майка Си в Капернаум, в нейния дом.

Че именно по тази причина Господ идва в Капернаум се вижда от това, че Той останал там само няколко дни и не извършил там чудеса, защото жителите на този град нямали вяра в Него. Затова Господ на друго място изрича и горко за него (Мат. 11:23).

С думите „приближаваше Пасха“ евангелистът показва, че Иисус се е кръстил малко преди Пасха.

Като дошъл в Йерусалим, Той извършва дело, което показва пълната Му власт – изгонва от храма онези, които продавали овце и волове. Макар Матей (Мат. 21:12–13) също да разказва за това, знай, че Той не го направил само веднъж. Описаното у Матей се случва близо до Неговите страдания, а това, което е разказано у Йоан, се случва в началото на знаменията Му.

“Менячите” са онези, които обменят дребни монети.

Но подобно на тогавашните търговци грешат и мнозина архиереи, когато „продават волове“, тоест когато не почитат достойните учители, а онези, които желаят да вършат зло; когато „продават овце“ – простия народ; когато „продават гълъби“ – духовните дарове; и когато издигат на висока степен онези, които дават повече. Такива Господ изгонва от светилището, защото според Неговия съд те са недостойни за архиерейство.

Също така, ако някой „продава“ едра и дребна монета – тоест мнение и слово, но бидейки учител, не се грижи за ползата, и не проповядва евангелското слово, тогава Господ преобръща и неговата „маса“, тоест учителското му достойнство, както и учението, което той поради злоба задържа и не дава на всички. Тогава Господ Иисус го лишава от властта му и поставя на учителското място друг, достоен.

Тук (у Лука) Той по-сдържано казва: „не правете дома на Моя Отец дом за търговия“, защото чудесата едва започвали и Той още нямал онази смелост, която те давали. А там, у Матей, казва: „не правете от него разбойнически вертеп“, като ясно нарича търговците разбойници, защото се обогатявали по несправедлив начин. Защото онзи, който продава евтина вещ скъпо и извлича печалба от бедните и вдовиците (както обикновено правят онези, които изкупуват необходимите предмети и после ги продават), какво друго прави, ако не разбойничество, печелейки от нещастието на ближните?

Защо Той изгонва такива хора от храма? За това има причина. По-късно Той ще изцелява в събота и сякаш ще нарушава закона за нея; затова, за да не Го сметнат за противник на Бога, Той предотвратява подобна мисъл. Защото онзи, който показва такава ревност за Божия храм, няма да се отвърне от Бога – Господа на храма.

И Той ги изгонва не просто така, а като ги удря с бич от въжета, преобръща масите, разсипва монетите на менячите и се решава на дело, което било много опасно. Защото онзи, който се излага на опасност заради Божия дом, не би нарушил Божия закон като противник на Бога, а като Син, Който има същата власт като Бога и Отца, дал закона за съботата. Затова не казва „дом Божий“, а „дом на Моя Отец“, показвайки, че като Син има власт над всичко, което принадлежи на Отца.

Учениците си спомниха, че е написано: „ревността за Твоя дом Ме изяде“ (Пс. 68:10). От малко време те напредват в доброто, а вече си припомнят и места от Писанието и, намирайки в тях свидетелства, все повече се утвърждават в своето познание за Христос.

Когато юдеите видели, че Господ върши това с голяма власт и казва: „не правете дома на Моя Отец дом за търговия“, те казали: „Увери ни с някакво чудо, че Ти си Син Божий и че си изпратен от Него. Защото откъде се вижда, че Господарят на този дом е Твой Отец?“

А Той им отговаря с притча, като казва: „разрушете този храм“, несъмнено говорейки за Своето тяло, защото в него обитаваше цялата божественост на Единородния. С думата „разрушете“ Той не ги подбужда към убийство (далеч от нас такава мисъл!), а, знаейки намерението им да сторят това, намеква за онова, което скоро ще се случи.

Нека и арианите чуят как Господ, разрушителят на смъртта, казва: „Аз ще го въздигна“. Той не казва „Отец ще го въздигне“, а „Аз“ ще го въздигна, като употребява Своя собствена сила, а не се нуждае от чужда, външна помощ.

Юдеите, мислейки, че Той говори за бездушния храм, Му се присмиват. „Как – казват – говориш, че ще го въздигнеш за три дни, когато той се строи четиридесет и шест години?“

Трябва да се знае, че когато храмът бил построен за първи път при Соломон, цялото дело било завършено за двадесет години. По-късно обаче, когато евреите след пленението получили позволение да възстановят храма, те започнали строежа по времето на Кир. След това, срещайки пречки от завистливи врагове, продължили строителството чак до времето на Артаксеркс. При него, когато вече се ползвали с пълна сигурност, те успели с големи усилия да завършат това дело.

Когато се казва, че юдеите по време на строежа държали в едната ръка копие, а в другата строителен инструмент, това било поради големия страх от съседните идумеи, а не от персите. От персите, както вече бе казано, те се ползвали с пълна безопасност.

Именно за този строеж след пленението се казва, че продължил четиридесет и шест години, понеже юдеите били възпрепятствани и затова проточили работата от времето на Кир до времето на Артаксеркс.

И не е чудно, че юдеите не разбрали думите на Иисус, както и учениците. За тях имало две големи трудности: първо – че делото на възкресението е твърде трудно за разбиране, още повече че то изобщо не им било известно; второ – че живеещият в тяло е Бог.

Но след възкресението учениците разбрали и повярвали на Писанието. На кое Писание? На всяко, което предвъзвестява възкресението, а най-ясно – на думите: „няма да оставиш душата ми в ада“ (Пс. 15:10) и „Господ иска да го очисти от раната и да му покаже светлина“ (Ис. 53:11). Тези места от Писанието много ясно предсказват възкресението.

Аполианарий се опитва да намери тук защита за своята ерес. Желаейки да докаже, че плътта на Господа била без душа, той казва: „Плътта се нарича храм, а храмът е бездушен; следователно и тя е бездушна.“

О, поразен от гръм и помрачен! Нима тогава ти ще направиш плътта на Господа и от дървета, и от камъни, защото храмът е изграден от тях! Когато чуваш думите на Господа: „сега душата Ми е смутена“ (Йоан 12:27) и „имам власт да положа душата Си“ (Йоан 10:18), как ги разбираш? Ако кажеш, че това се говори не за словесната и разумна душа, тогава как ще обясниш думите: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лк. 23:46)? Нима и това ще разбереш, че се отнася за неразумна душа?

А думите: „няма да оставиш душата ми в ада“ (Пс. 15:10) – как ги тълкуваш? Но погини ти и твоите единомишленици.

Когато Иисус бил на празника, някои, изглежда, повярвали в Неговото име; но тяхната вяра била нетвърда. Защото известно време те гледали на Христос не като на Бог, а само като на богоносен човек, и после отпадали дори от тази слаба вяра. А че били такива, се вижда от следващите думи.

Казва се, че Сам Иисус не им се доверяваше и не им откривал цялото учение, понеже те не вярвали истински. Той прониквал в техните сърца (Пс. 93:11; Йер. 17:10) и знаел какво има в тях. От Него не можело да се скрие какви мисли има у всеки човек, който само привидно вярвал.