Когато Господ изпраща учениците, Той им заповядва такава умереност, че не им позволява да вземат нито хляб, нито каквото и да е друго, което мнозина от нас обикновено си набавят. Заповядва им също да не се местят от един дом в друг, а в който дом влязат, в него и да останат — за да не изглеждат непостоянни и променливи.

„Отърсете праха“, казва Той, „от онези, които не ви приемат, за свидетелство против тях“, тоест за тяхно изобличение и осъждане, показвайки им, че макар да сте изминали дълъг път заради тях, не сте получили от тях никаква полза.

Някои тълкуват заповедта към апостолите „да не носят нито торба, нито тояга, и да нямат по две дрехи“ по следния начин: „Не събирайте съкровища“, защото торбата, в която може да се сложи много, символизира натрупването; „не носете тояга“,  тоест, не бъдете гневливи и свадливи; „не носете по две дрехи“, тоест, не бъдете променливи в нравите и двоедушни в мислите.

Този Ирод беше малкият, синът на великия Ирод, който изби младенците. Онзи беше цар, а този четвъртовластник. Той се чудеше кой ли е този Иисус. „Йоан, казва той, аз обезглавих, и затова, ако той е възкръснал от мъртвите, като го видя, ще го позная“; и търсеше случай да види Иисус.

Виж: юдеите си представят възкресението на мъртвите като връщане към плътски живот — с ястия и питиета. Но те грешат, защото възкресението не е в храна и питие, нито в плътски живот, а възкръсналите живеят като Божиите ангели.

Господ, когато разпитваше учениците, не ги попита веднага какво мислят те самите, а най-напред ги разпита за мнението на народа, а едва след това за тяхното собствено мнение. Постъпи така, за да покаже неправдата в разпространената сред народа мълва за Него и да доведе учениците до правилното разбиране за Него, както и стана.

Защото, когато учениците Му казаха, че едни Го смятат за Йоан, други за Илия, Той ги попита: „А вие, които сте отделени от всички, избрани, отделени от останалите, за кого Ме мислите?“ Тогава Петър, като изпревари останалите и стана уста на всички, изповяда: „Ти си Христос Божий“, тоест Онзи, за Когото отдавна се е пророкувало. Не просто Христос Божи Го нарече, а онзи Христос Божи, Който е истинският и единственият Христос Божий (Τὸν Χριστὸν τοῦ Θεοῦ.). Защото мнозина са били помазвани, но този Христос Божий е един и единствен.