Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107) — От Лука свето Евангелие, глава 4

1. Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;

Господ се кръстил, за да освети водите за нас, които трябваше да вкусим благодатта. След кръщението бил поведен от Духа в пустинята, защото Светият Дух Го въвел в борба против дявола. Отишъл в пустинята, за да му даде повод за нападение, защото той пристъпва към нас най-вече тогава, когато сме се уединили.

2. там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.

Господ пости 40 дни и не надхвърля мярата на Мойсеевия и Илиевия пост, за да не даде повод на сатаната да мисли, че Той е по-голям от тях, но сатаната да пристъпи към Него, мислейки, че и Той е човек, а и за да не покаже, че се е въплътил само призрачно.

А беше изкушаван след кръщението, за да ни покаже, че след кръщението ни очакват изкушения.

Пости, защото постът е велико оръжие в изкушенията, и защото след кръщението не трябва да се предаваме на чувствени наслади, а на пост.

5. И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.

Врагът първо напада Христос с пресищане, както и Адам (Битие 3 глава), а след това със сребролюбие, показвайки Му всички царства. Как Му ги показал? Някои казват, че Му ги е представил в мисълта. Но аз мисля, че той Му ги е показал не в мисълта, а чувствено, представяйки ги в призрачен вид пред очите на Господа, а не във въображението Му.

6. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;

Под това някои разбират не чувствените, а мислените царства – че дяволът например Му показал царството на невъздържанието, царството на завистта, и изобщо на всички грехове, и сякаш Му казал: ако искаш да царуваш над всички страсти и си дошъл , за да плениш обладаните от мен, то падни и ми се поклони, и ще получиш всички, над които царувам аз.

Господ иска да царува и затова е дошъл, но да царува не с греха, не без борба, а след подвиг и победа. Така разбират това място някои. Нека всеки разбира, както му е угодно.

12. Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".

Врагът напада Господа и с тщеславие, като казва: Ако си Син Божий, хвърли се долу.

Празнословел така, ласкаейки Го, та Той, прелъстен от ласкателството и желаейки да покаже, че е Син Божий, да се хвърли долу и така да се откри пред него кой е. Но виж как Господ го поразява в Писанието. Няма да изкушиш – казва – Господа, твоя Бог, защото никой не бива да се подлага на очевидна опасност, заблуждавайки се, че Бог ще му помогне.

13. И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.

Въпреки че Господ бил изкушаван три пъти, Лука казва, че Той преминал всички изкушения, защото в основата на всички изкушения са тези три: пресищане, сребролюбие и тщеславие.

Думите “отстъпи от Него до някое време” имат следния смисъл: дяволът напада Господ с две чувства – удоволствието и скръбта.

Той нападнал Господа с удоволствие, например на планината; а отстъпил от Него до някое време, т.е. до времето на Кръста, защото тогава възнамерявал да Го нападне със скръб.

14. И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.

Аз мисля, че Иисус се върнал в състояние на вдъхновение, защото това значи “със силата на Духа”. Внимателно вниквай в Писанието, защото е написано “със силата на Духа” тогава, когато Той победил изкусителя и Му показал Своята сила.

17. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:

Когато Му подали книгата, той я разгънал и намерил не това, което случайно попаднало, но което Сам желаел. Защото не мисли, че Той отворил книгата, и случайно намерил това място, където било написано за него. Това станало по Негово желание. А какво било написано? Дух Господен Ме помаза, т.е. посвети Ме, постави Ме да благовестя на бедните, т.е. на езичниците, които, нямайки нито закон, нито пророци, наистина били в голяма нищета.

18. "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,

“Съкрушението по сърце” били може би израилтяните, чиито сърца били отначало големи и високи, и били дом Божий, а впоследствие, когато започнали да служат на идолите и да грешат по различни начини, сърцето им се съкрушило и разстроило, като вместо дом Божий, станало разбойнически вертеп.

И така, Господ дошъл, за да изцели и тях, да даде на слепите прогледаве, на пленените освобождение – и на езичници, и на израилтяни. Защото и едните, и другите били пленени от сатаната и слепи.

Това може да се разбира и за мъртвите, защото и те, бидейки пленени и съкрушени, чрез възкресението се освободили от властта на ада.

19. да проповядвам благоприятната Господня година".

Коя е тази благоприятна Господня година? Може би, и бъдещият век, за който Господ проповядвал с думите: “И него ден няма да Ме попитате за нищо” (Йоан 16:23), и още: “Иде час, когато мъртвите ще оживеят” (Йоан 5:25).

Но благоприятната година е и времето на пришествието на Господа в плът. За него Павел казва: “Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение” (2 Кор. 6:2).

23. Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.

Какво им казва Господ? Вие ще Ми кажете: извърши и в Своето отечество тези чудеса, които чухме, че си извършил в Капернаум. Защото това значи “Лекарю, изцери се сам”. (Това била обща поговорка при юдеите, която те отправяли към боледуващи лекари). Но Аз ви казвам, че съм направил много знамения и сред вас, Моите сънародници, но зная общата страст, която имате и вие – да пренебрегвате и най-добрите дела, когато те престанат да бъдат редки, а станат общи и обичайни, и когато всички могат да им се наслаждават свободно. Понеже хората винаги имат навик да се грижат за рядкото и странното, и да му се дивят, а общото и обичайното – презират. Затова нито един пророк не се цени в отечеството си, но ако той дойде от някоя друга стана, му се удивляват.