За да покаже, че те винаги са се противили на Светия Дух и че пренебрегват думите на пророк Исайя, за когото не си спомняха, а съвсем наскоро отказаха да повярват и на Йоан, когото сами бяха видели, Той сега от своя страна им задава въпрос. С това доказва, че ако дори на толкова велик пророк като Йоан, когото те смятаха за най-голям между тях, не повярваха, когато свидетелстваше за Него, то те по никакъв начин не биха повярвали и на Него, ако Той им отговореше с каква власт върши това.

Или всеки един от хората е лозето, и също така всеки е лозар, защото всеки от нас се грижи за себе си. След като предаде лозето на лозарите, той си отиде, тоест остави ги под ръководството на собствената им преценка. Затова следва: „И отиде в далечна страна за дълго време.“

“от плодовете на лозето”. Той говори за плода на лозето, защото не целия плод, а само част от него желаеше да получи. Защото какво печели Бог от нас, освен познанието за Него, което също е и наша полза?

Тъй като вече приехме, че лозето представлява народа, а не Йерусалим, може би по-правилно е да се каже, че народът наистина Го уби извън лозето.

Тоест, нашият Господ пострада не от ръцете на самия народ, защото в действителност народът не Го уби със собствените си ръце, а Го предаде на Пилат и на езичниците.

Но дори и тогава, когато разбраха, че Господ говори тази притча за тях, фарисеите замисляха заговор срещу Него и щяха да го заловят, ако не се страхуваха от народа. А Законът казва: „Не убивай невинния и праведния“ (Изх. 23:7), но те слушаха не него, а се страхуваха от човешкия гняв и, избягвайки видимото залавяне, започнаха да кроят други заговори срещу Него.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Ако Иисус беше казал, че трябва да се плаща данък на кесаря, те възнамеряваха да Го обвинят пред народа, че поставя нацията под робство. А ако Той забранеше плащането на данъка, щяха да Го предадат на управителя като размирник, който подбужда разделение.

Но Иисус избегна капана им, както се казва по-нататък: „Като разбра тяхната хитрост, им каза: Защо Ме изкушавате? Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има?“

Забележете, че Той не каза „дайте“, а „отдайте“ (върнете), защото това е дълг. Вашият владетел ви защитава от врагове и осигурява вашия мирен живот. Следователно, вие сте задължени да му плащате данък. Дори самата монета, която носите, идва от него. Върнете тогава на царя неговото.

Също така, Бог ви е дал разум и разбиране – върнете Му ги, като Го почитате. Така няма да бъдете приравнени с безсловесните животни, а ще живеете мъдро във всичките си дела.

„Тъй като Бог е Този, Който действа във възкресението“, справедливо се наричат Божии деца тези, които се раждат чрез възкресението; защото в поколението на възкръсналите не се вижда нищо плътско, нито съпружеска връзка, нито утроба, нито раждане.

Към гореизложената причина Господ добави свидетелството на Писанието: „А че мъртвите ще възкръснат, това и Моисей показа при къпината, както Господ каза: ‘Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.’”

Като че ли Той казва: „Ако патриарсите веднъж са се върнали към небитие, така че да не живеят с Бога в надеждата за възкресение, Той не би казал ‘Аз съм’, а ‘Аз бях’“, защото ние сме свикнали да говорим за починали и отминали неща така: „Аз бях господар или владетел на еди-какво си.“

Но сега, когато Той каза „Аз съм“, Той показва, че е Бог и Господ на живи. Това се потвърждава със следните думи: „Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото всички живеят за Него.“ Защото, въпреки че са напуснали земния живот, те все пак живеят с Него в надеждата за възкресение.

Тъй като ги изпращаше да учат света, Христос с право ги предупреждава да не подражават на гордостта на фарисеите.

„Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги дрехи…“

Защото те не само вършат зло, но и използват молитвата като прикритие, превръщайки добродетелта в оправдание за своя грях.

Освен това разоряват вдовиците, на които са длъжни да състрадават, принуждавайки ги да правят големи разходи заради тях.