Лука, антиохиец и лекар, имал големи познания в областта на естествената философия, но също така бил много опитен в юдейското учение. Живял в Йерусалим по времето, когато нашият Господ е поучавал, така че някои твърдят, че самият той е станал един от седемдесетте апостоли и заедно с Клеопа е срещнал Господа след възкресението Му от мъртвите. След възнесението на Господ и повярването на Павел, Лука става близък спътник и последовател на Павел. Той написва своето Евангелие с голяма точност, както става ясно от предговора му. Той пише Евангелието петнадесет години след Възнесението на Господа.

С тези думи ясно се разбира, че Лука не е бил ученик от самото начало, а е станал такъв с течение на времето; други са били ученици от самото начало, като Петър и Заведеевите синове. И те предали на Лука това, което сам не е видял и чул. Той пише на Теофил, човек, който вероятно е имал някакво значение и е бил управител; защото формата “достопочтени” не се е използвала освен за владетели и управители. Както например Павел казва на Фест: “Достопочтени Фесте”.

Защо към думите “постъпвайки по всички заповеди” е добавено “безпорочно”? Чуй – често някои постъпват според Божия закон, но правят всичко, за да ги видят хората (Мат. 23:5). Такива не са безпорочни. А Захария не само спазвал заповедите, но ги спазвал безпорочно, и не за да се хареса на хората с изпълнението им.

Защото мнозина се наричат велики пред хората, но не и пред Бога, както лицемерите. Така и Йоан бе наречен велик пред Господа, както родителите на Йоан бяха наречени праведни [ пред Него].

Елисавета, като целомъдрена жена, се срамуваше и, зачевайки в старостта си, се криеше пет месеца, докато зачена и Мария. А когато и Мария зачена, и младенецът в утробата на Елисавета се раздвижи, тя вече не се криеше, а дори се държеше смело, като майка на такъв син, който още преди своето раждане беше удостоен с пророческо достойнство.

Тълкувание на Лука

Казва се, че Девата е била сгодена за мъж от дома Давидов, за да се покаже, че и Тя произхожда от същия Давидов род. Защото според закона и двете страни в брака трябваше да бъдат от един и същи род и от едно и също коляно (Числ. 36:7-9).

Тълкувание на Лука

Ангелът, най-напред, успокоява сърцето ѝ от страха, за да може Тя да приеме божествения отговор в състояние на спокойствие, защото в състояние на смущение Тя не би могла правилно да изслуша това, което предстои да се изпълни. След това, сякаш за да обясни казаното преди това обръщение „Благодатна“, добавя: „Ти намери благодат у Бога.“

Да бъдеш „благодатна“ означава да получиш благодат от Бога, тоест да Му бъдеш угодна. Но това е нещо по-общо, защото мнозина са намерили благодат у Бога. Докато поздравът, отправен към Мария, не се отнася до никого другиго, а е само за Нея.

Тълкувание на Лука

„Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ – казва ангелът. Велик беше и Йоан, но той не беше Син на Всевишния. А Спасителят е велик както със Своето учение, така и като Син на Всевишния – също чрез учението, защото Той поучаваше като Такъв, Който има власт, и чрез извършването на дивни чудеса.

Син на Всевишния се нарича видимият Човек. Тъй като Лицето е едно, наистина Човекът, Синът на Девата, е Син на Всевишния. Словото беше Син на Всевишния още преди вековете, но тогава не се наричаше така и не беше познато. Едва когато Словото се въплъти и се яви в плът, тогава То беше наречено Син на Всевишния – Видимият, Който твори чудеса.

Когато чуеш за „престола на Давид“, не мисли за сетивно царство, а разбирай за Божественото царство, с което Той се възцари над всички народи чрез Своята Божествена проповед.

Девата, като чу от ангела, че Елисавета е заченала, побърза да отиде при нея – отчасти радвайки се на добрата вест за своя сродница, а отчасти, като много благоразумна, желаейки да се увери напълно в истинността на думите на явилия ѝ се ангел.

Защото, макар да се надяваше, все пак се страхуваше да не би по някакъв начин да се заблуди – не поради неверие, а от желание да узнае делото по-точно. Захария живееше в планинската страна, и затова Девата се отправи бързо натам.

А Йоан, получил особено дарование, отличаващо го от всички останали хора, се радва още в утробата на майка си. Затова той е по-велик от пророците (Мат. 11:9), защото те пророкуваха след своето раждане, а той бе удостоен с това дарование още докато беше в майчината утроба. … Защото Елисавета се изпълни с Духа, когато младенецът се раздвижи в утробата ѝ. Ако младенецът не беше се раздвижил, тя нямаше да пророкува. Както за пророците се казва, че първо изпадат в свръхестествено състояние и биват вдъхновени, а след това пророкуват, така вероятно и Йоан, сякаш вдъхновен, първо се раздвижи, а след това пророкува чрез устата на своята майка.