Господ отива в отечеството Си не защото не знаел, че ще проявят пренебрежение към Него, а за да не могат по-късно да кажат: „Ако беше дошъл при нас, щяхме да повярваме.“ Той идва и за да изобличи завистливия дух на Своите съотечественици. Защото вместо да се възхищават на Господа, Който с учението и чудесата Си прославя родината им, те Го унизяваха заради Неговия беден произход.

Такова зло е завистта! Тя винаги се стреми да затъмни доброто и не позволява на завиждащите да го видят. Така и днес мнозина, поради недобронамереност и пълно безчестие, хулят някои хора заради техния незнатен произход, макар да са достойни за всяка почит.

Господ говори тук изобщо за всички пророци – че те не се ползват с почит в отечеството си, между сродниците и домашните си. Ако имат именити роднини, тогава тези роднини им завиждат и ги безчестят. Ако пък са от беден произход, пак ги опозоряват именно заради бедния им произход.

Господ не извърши там чудеса не защото беше безсилен, а защото хората бяха неверни. Щадейки ги, Той не вършеше чудеса, за да не станат те за тях още по-голямо осъждане – като такива, които, дори и след като са видели чудеса, пак не вярват.

От друга страна, за чудотворене са нужни две неща: първо – силата на Този, Който ги върши, и второ – вярата на онези, които ги приемат. Тук липсваше второто условие, тоест вярата на нуждаещите се от изцеление, и затова за Иисус не беше благоразумно да върши чудеса.

Така трябва да разбираме и думите на евангелиста: „и не можеше“ – тоест, в смисъл: „не пожела“ или „не счете за уместно“.