По повод обвинението на юдеите, че учениците късат класове в събота, Господ вече бе заградил устата им с примера на Давид. А за да ги вразуми още по-силно, извършва чудо в събота, с което сякаш казва: „Ето колко невинни са Моите ученици — Аз Сам извършвам чудо в съботен ден.“

Ако чудотворството беше грях, то значи всяко необходимо дело в събота също би било грях. Но да извършиш чудо за спасение на човека е дело Божие — следователно, не нарушава Закона онзи, който върши нещо добро в събота.

Тълкувание на Евангелието от Марк

В преносен смисъл, суха е дясната ръка у всеки, който не върши дела на дясната страна (на добродетелта). На такъв човек Христос казва: „Стани“, тоест отстъпи от греха; „застани в средата“, тоест в средата на добродетелите, понеже всяка добродетел е среда, не отклоняваща се нито към недостиг, нито към излишък. И когато човек застане в тази среда, тогава ръката му отново става здрава.

Забележи и думата „стана“ — значи е имало време, когато ръцете ни, тоест действените сили, са били здрави — тогава, когато още не бе извършено прегрешението; а откакто ръката ни се простря към забранения плод, тя стана суха по отношение на добродетелното дело. Но ще се върне в предишното си здраво състояние, когато застанем в средата на добродетелите.

Тълкувание на Евангелието от Марк

Кои са били иродианите? Били ли са воини на Ирод, или пък някаква нова секта, която е признавала Ирод за Христос (Месия) поради това, че с него се прекратява приемствеността на юдейските царе? В пророчеството на Иаков се казва, че когато оскъднеят князете от Юда, тогава ще дойде Христос (Бит. 49). И така, понеже по времето на Ирод вече нямало княз от юдейски произход, а властвал Ирод, който бил чуждоплеменник (идумеец), някои го приели за Христос и основали секта. Именно тези хора искали да убият Господа.

Той се оттегля, понеже още не е настъпил часът на страданието Му. Напуска неблагодарните, за да благослови по-голям брой хора. Наистина мнозина Го последвали и Той ги изцелявал; дори тиряни и сидоняни получили полза, макар да били чужденци. А сънародниците Му Го гонели. Затова няма полза от родството, ако няма добродетел! Ето, и чужди идваха при Христос отдалеч, а юдеите гонеха Този, Който бе дошъл при тях. Виж как Христос е чужд на славолюбието – за да не Го притисне народът, Той поискал лодка, за да бъде в нея малко по-далеч от тълпата.

“Недъзи” евангелистът нарича болестите, защото те наистина много допринасят за нашето вразумяване – така Бог ни наказва с тези недъзи, както баща наказва децата си. В преносен смисъл обърни внимание и на това, че иродианите – плътски и груби хора (Ирод значи „кожен“), искат да убият Иисус. Обратно, онези, които са излезли от домовете и отечеството си, тоест от плътския начин на живот, те ще Го последват; затова и недъзите им, тоест греховете, които нараняват съвестта, ще се изцелят, и нечистите духове ще бъдат изгонени. Размисли и върху това, че Иисус заповядва на учениците Си да приготвят лодка, за да не Го притиска народът. Иисус е словото в нас, което ни заповядва нашата лодка, тоест тялото ни, да бъде готова за Него, а не предадена на бурята на житейските дела, за да не смущават тълпите от грижи Христос, Който живее в нас.

Иисус се изкачва на планината, за да се помоли. Тъй като преди това е вършил чудеса, след тях Той се моли – и това е поука за нас: щом извършим нещо добро, трябва да благодарим на Бога и да приписваме доброто на Неговата сила.

Понеже Господ възнамерявал да ръкоположи апостолите, Той се оттегля на молитва преди това, за да ни научи, че и ние, когато искаме да възложим духовна длъжност на някого, трябва първо да се помолим, за да ни бъде открит достоен човек и да не участваме „в чужди грехове“ (1 Тим. 5:22).

А че дори и Юда бил избран за апостол, това ни показва, че Бог не отблъсква човека заради злото, което ще извърши в бъдеще, а заради настоящото му добро го удостоява с чест, дори и той впоследствие да се окаже недостоен. Евангелистът изрежда имената на апостолите, за да отличи истинските от лъжливите апостоли. Нарича синовете на Зеведей „синове на гърма“, понеже били особено велики проповедници и богослови.

Христос опровергава изпълнените с омраза юдеи с неоспорими примери. Как е възможно, казва Той, един бяс да изгонва други бесове, когато дори в обикновените домове виждаме, че докато живеещите в тях са в съгласие, домът стои стабилен, но щом възникне раздор – той се разпада?

Как е възможно някой да ограби къщата на силния, ако първо не го върже? Тези думи означават следното: „силният“ е дяволът; „неговите вещи“ са хората, които му служат като вместилище. Затова, ако някой не е вързал и не е победил дявола предварително, как може да отнеме от него „съдовете“ му, тоест хората, обладани от бесове?

Следователно, ако Аз отнемам неговите „съдове“, освобождавам хората от бесовско владение, значи съм вече свързал и победил бесовете, и съм техен враг. Как тогава вие казвате, че Аз имам в Себе си Веелзевул – т.е. че изгонвам бесове, бидейки техен съюзник или магьосник?

Това, което Господ казва тук, означава следното: хората, които съгрешават във всичко останало, все още могат да бъдат извинени с нещо и да получат прошка, поради Божието снизхождение към човешката слабост. Например онези, които наричаха Господа лакомник и пияница, приятел на митарите и грешниците – ще получат прошка за това.

Но когато виждат, че Той извършва безспорни чудеса, и въпреки това хулят Светия Дух, тоест приписват чудесата, извършени чрез Светия Дух, на зли сили, как тогава ще получат прошка, ако не се покаят?

Когато са се съблазнявали от плътската природа на Христос, дори и да не се покаяли, пак биха могли да получат прошка като хора, съблазнени по човешка немощ. Но когато виждат, че Той върши Божии дела и въпреки това Го хулят, как биха могли да бъдат простени, ако останат в неразкаяние?

Братята на Господа, водени от завист, дошли да Го вземат като безумен и обладан от бяс. А Майка Му, вероятно под влияние на чувството за чест, дошла да Го отклони от Неговото учение, като по този начин искала да покаже на народа, че Този, на Когото те се възхищават, ѝ се подчинява и тя може да Го отклони от проповедта.

Но Господ отговаря: „Майка Ми няма да има никаква полза от това, че Ми е Майка, ако не съчетава в себе си всички добродетели.“ По същия начин и родството няма да е от полза за Моите братя. Защото истински сродници на Христа са онези, които вършат Божията воля.

С тези думи Той не се отрича от Майка Си, а показва, че тя е достойна за почит не само заради раждането Му, но и заради всяко друго добро дело. Ако нямаше тези добродетели, други биха я изпреварили по достойнство на родството.