Въпреки че Петър беше оставил малко неща, той все пак ги нарича „всичко свое“, защото дори и малкото неща ни държат чрез връзката на привързаността, така че ще бъде блажен онзи, който остави дори малкото.

Той направи това, за да укрепи сърцата на учениците, та като чуят тези неща предварително, да могат по-леко да ги понесат после и да не се изплашат от внезапността им; и също така, за да им покаже, че Той страда доброволно – защото този, който предвижда опасността и не бяга, въпреки че има възможност да избяга, очевидно по собствена воля се предава на страданието.

А настрана Той взима учениците Си, защото е било уместно да открие тайната на Своите Страдания само на онези, които са по-близки с Него.

А гореспоменатите ученици мислели, че Той се възкачва към Йерусалим, за да царува там, и едва след това да пострада, както бе предсказал. И с тези мисли те пожелали да седнат отдясно и отляво Му. Затова после е казано: “И Му рекоха: Дай ни да седнем — единият отдясно Ти, а другият отляво Ти — в славата Ти.”

Под “чашата” и “кръщението” Той има предвид кръста – чашата, като нещо, което Той приема с готовност и сладост, а кръщението като средство за очистване на нашите грехове. А те Му отговарят, без да разбират какво е казал; затова отговарят: “Можем”, защото мислели, че Той говори за видима чаша и за онова кръщение (на гръцки “потапяне във вода”, “умиване”), което юдеите практикуват, тоест измиванията преди хранене.

Няма да бъде така, както си мислите – че Аз ще царувам като земен цар в Йерусалим, но всичко това, тоест онова, което се отнася до Моето царство, е отвъд вашето разбиране; защото да седнеш отдясно Ми е толкова велико нещо, че надминава и ангелските чинове.

Останалите апостоли се възмутиха, когато видяха, че Яков и Йоан търсят почести; затова е казано: “И когато чуха това десетимата, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.” Защото, като носеха в себе си човешкото, те бяха движени от завист; а първоначалното им възмущение възникна, когато видяха, че молбата на последните не е приета от Господа. Докато сам Господ оказвал предпочитание на Яков и Йоан, останалите ученици, виждайки това, търпели, но когато видели двамата ученици сами да молят за себе си почести, останалите вече не могли да се стърпят. И така, тогава апостолите още се държаха несъвършено; но по-късно започнаха да отстъпват първенството един на друг.

Христос обаче ги изцелява – първо, като ги приближава към Себе Си, за да ги утеши, и това се има предвид в думите: “А Иисус ги повика при Себе Си”; след това, като им показва, че да се домогваш до почест и да желаеш първо място е поведение, присъщо на езичниците.

А това е нещо по-велико от служението. Защото какво може да бъде по-велико или по-чудно от това човек да умре за онзи, на когото служи? И все пак това служение и снизхождане в смирение беше Негова слава и слава за всички; защото преди да стане човек, Той бе познат само на ангелите, но сега, след като стана човек и бе разпънат, Той не само Сам придоби слава, но и въздигна други към участие в Своята слава и царува чрез вярата над целия свят.