Йоан, последният от пророците, е представен от евангелиста като начало на Евангелието на Сина Божи, защото краят на Стария Завет е начало на Новия Завет. Що се отнася до свидетелството за Предтечата, то е взето от двама пророци – от Малахия: „Ето, Аз изпращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене“ (Мал. 3:1), и от Исайя: „Глас на викащия в пустинята“ (Ис. 40:3) и т.н. Това са думи на Бог Отец към Сина. Той нарича Предтечата ангел заради неговия ангелоподобен и почти безплътен живот, както и заради вестта и посочването на идващия Христос. Йоан подготвяше Господния път, като чрез кръщението приготвяше душите на юдеите за приемането на Христос. „Пред лицето Ти“ – означава, че Твоят Ангел е близо до Теб. С това се подчертава родствената близост на Предтечата с Христос, тъй като и пред земните царе най-често биват почитани близки родственици.

Тълкувание на Евангелието от Марк

„Глас на викащия в пустинята“, тоест в Йорданската пустиня, а още повече – в юдейската синагога, която била пуста откъм добро.

„Път“ означава Новия Завет, а „пътеките“ – Стария, като често нарушаван от юдеите. За този път, тоест Новия Завет, те трябвало да се подготвят, а пътеките на Стария Завет – да изправят, защото макар и да ги били приели в древността, впоследствие се отклонили от тях и се заблудили.

Кръщението на Йоан не давало опрощение на греховете, а само въвеждаше хората в покаянието. Но как тогава св. Марк казва тук: „за прошка на греховете“? На това отговаряме така: Йоан проповядвал кръщение за покаяние. А към какво водела тази проповед? Към опрощение на греховете, тоест към Христовото кръщение, което вече съдържа в себе си и прошката на греховете. Когато казваме, например, че някой е дошъл пред царя и е наредил да се приготви храна за него, подразбираме, че тези, които изпълнят това нареждане, ще бъдат възнаградени от царя. Така е и тук – Предтечата проповядвал покайно, за да могат хората, покайвайки се и приемайки Христос, да получат опрощение на греховете.

Ние вече говорихме за това в Евангелието от Матей; сега ще добавим само онова, което там е пропуснато, а именно: че облеклото на Йоан е било знак на скръб и покайно състояние. Пророкът по този начин показвал, че каещият се трябва да плаче, защото вретището обикновено служи като знак на траур. Коженият пояс пък символизирал окаменялостта и безчувствието на юдейския народ.

А че това облекло означавало плач, сам Господ свидетелства: „Свирихме ви печални песни, и не ридаехте“, наричайки тук живота на Предтечата „плач“, защото по-нататък добавя: „Дойде Йоан, нито яде, нито пиe, и казват: Бяс има“ (Мат. 11:17–18).

Тълкувание на евангелието от Марк

„Аз, казва той, не съм достоен дори да бъда най-последният Негов слуга, който да развърже ремъка, тоест възела на ремъка на сандалите Му.“ Някои тълкуват това и така: всички, които идваха и се кръщаваха от Йоан, чрез покаяние биваха освобождавани от връзките на своите грехове, когато повярваха в Христос. Така Йоан „развързваше ремъците“, тоест греховните връзки, у всички, а у Иисус не можел да развърже такъв ремък, защото у Него не открил такъв, тоест не намерил никакъв грях.

Духът слиза не защото Христос има нужда от това (понеже по същество Той обитава в Него), а за да узнаеш ти, че и над теб слиза Светият Дух при кръщението. Със слизането на Светия Дух веднага е изречено и свидетелството. Понеже Отец говори от небето: „Ти си Моят Син“, то – за да не си помислят слушащите, че думите се отнасят до Йоан, Духът слиза над Иисус, показвайки ясно, че това се казва за Него. А небесата се отварят, за да разберем, че и над нас се отварят те, когато се кръщаваме.

За да ни научи да не униваме, когато след кръщението изпаднем в изкушения, Господ отива в пустинята, за да бъде изкушаван – или по-точно: не Сам отива, а бива отведен от Светия Дух, с което ни показва, че и ние не трябва сами да се хвърляме в изкушения, а да ги приемаме, когато ни постигнат. Отива в пустинята, за да може поради уединението на мястото дяволът да дръзне да се приближи до Него – понеже той обикновено напада, когато види, че човек е сам. Мястото на изкушението било толкова пусто, че в него в изобилие се намирали диви зверове. А ангелите започнали да Му служат едва след като Той победил изкусителя. Всичко това е изложено по-подробно в Евангелието от Матей.

Като чува, че Йоан е предаден в тъмница, Иисус се оттегля в Галилея, за да ни покаже, че не бива сами да се втурваме в изкушения, а трябва да ги избягваме; но когато ни постигнат — да ги търпим. Христос на пръв поглед проповядва същото, което и Йоан: „покайте се“ и „приближи се Царството Божие“. Но в действителност това не е едно и също: Йоан казва „покайте се“, за да отклони хората от греха, а Христос казва „покайте се“, за да ги отвърне от буквата на Закона. Затова и прибавя: „повярвайте в Евангелието“, защото онзи, който вярва по Евангелието, вече отменя Закона.

Господ заявява, че „времето се изпълни“, тоест времето на Закона. Досега, казва Той, Законът беше в сила, а отсега настъпва Царството Божие — животът според Евангелието. Този живот с право се нарича „Небесно Царство“, защото когато видиш човек, живеещ по Евангелието, който се държи почти като безплътен, как да не кажеш, че той вече има в себе си Царството Небесно (в което няма ни ядене, ни пиене), макар то да изглежда още далечно?

Петър и Андрей първоначално били ученици на Предтечата, а когато видели Иисус, за когото Йоан свидетелствал, се присъединили към Него. По-късно, след като Йоан бил предаден, те със скръб се върнали към предишното си занятие. Затова Христос ги призовава сега повторно — настоящото призоваване е именно второто.

Забележи, че те се препитавали от праведен труд, а не от неправедни занимания. Такива хора заслужавали да бъдат първите ученици на Христос.

Тълкувание на евангелието от Марк

Те веднага оставили това, което държаха в ръцете си, и тръгнаха след Него, защото не бива да се бавим, а трябва незабавно да последваме Господа.

Обърни внимание и на това: първо бива призвано действието, а после — съзерцанието. Защото Петър е образ на действието, поради пламенния си характер и склонността си винаги да изпреварва останалите, което е присъщо на активността. А Йоан, напротив, въплъщава съзерцанието, защото е богослов във висша степен.

Откъде дойдоха в Капернаум? От Назарет, и то в съботен ден. Когато хората по обичай се събирали за четене на Закона, тогава и Христос дойде да поучава. Защото самият Закон повелявал да се празнува съботата именно с тази цел — за да се събират хората заедно и да се занимават с четене и размисъл върху Божието слово.

А Господ поучаваше строго, изобличително, а не ласкателно, както фарисеите – Той увещаваше към добри дела, а на непокорните възвестяваше мъка и осъждение.

Злите духове се наричат „нечисти“ понеже обичат всякакви нечисти дела. За беса да излезе от човека се счита за „погибел“ — той възприема това като загуба и страдание. Злобните духове въобще смятат за мъчение дори самия факт, че им се пречи да вършат зло на хората. Освен това, понеже са плътолюбиви и привикнали да се наслаждават на материалното, те изпитват нещо като тежък глад, когато не обитават в тела. Затова и Господ казва, че този род — бесовският, се изгонва чрез пост.

Нечистият дух не каза на Христос просто: „Ти си свят“, понеже и много от пророците са били свети, а каза: „Светият“, тоест Единственият по същество Свят. Но Христос го заставя да мълчи, за да ни покаже, че на бесовете трябва да се затварят устата, дори когато говорят истина.

Бесът разтърсва силно обладания човек, когато излиза от него, за да могат присъстващите, виждайки от каква беда се избавя този човек, да повярват заради чудото.

В съботната вечер, както било обичайно, Господ отишъл в дома на учениците Си, за да яде. А междувременно жената, която трябвало да им прислужва, тъщата на Симон, била болна от треска. Но Господ я изцелява, и тя веднага започва да им служи.

Тези думи ни показват, че и ти, когато Бог те изцели от болест, трябва да използваш здравето си за служение на светиите и за благоугождение на Бога. Не за суета или леност, а за благодарност и посвещение.

Не напразно е добавено: „на заник слънце“. Понеже хората смятали, че не е позволено да се изцелява в съботен ден, те изчакали залеза и едва тогава започнали да водят болните при Него за изцеление.

Казано е, че изцели „мнозина“, вместо „всички“, защото всички съставляват множество; или пък — не всички били изцелени, понеже някои от дошлите били невярващи, и затова не получили изцеление поради своето неверие. Но мнозина от доведените били изцелени — онези, които имали вяра.

На бесовете Господ не позволявал да говорят, за да ни научи, както вече бе казано, да не им вярваме, дори когато говорят истина. Защото, ако намерят някой, който напълно им се доверява, какво ли няма да сторят, проклетите, примесвайки лъжата към истината! Така и апостол Павел забранил на бесноватия дух да говори: „Тези хора са служители на Всевишния Бог“, защото светият мъж не желаел да приема свидетелство от нечисти уста.

След като изцелява болните, Господ се оттегля на уединено място, с което ни учи да не вършим добри дела показно, пред очите на хората, а ако извършим нещо добро, да бързаме да го скрием.

Той се моли също така, за да ни покаже, че всичко добро, което правим, трябва да приписваме на Бога и да Му казваме: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар е отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17).

Сам Христос, по съществото Си, не е имал нужда от молитва, но се моли, за да ни даде пример на смирение и пълно упование в Бога.

Прокаженият проявил благоразумие и вяра, затова не каза: „ако помолиш Бога“, а вярвайки в Иисус като в самия Бог, рече: „ако искаш“. Христос се докосва до него, за да покаже, че няма нищо по природа нечисто.

Законът забранявал да се докосва прокажен, понеже се считал за нечист. Но Спасителят, желаейки да покаже, че нечистотата не е в природата, а в човешкото съзнание и в закона, се докосва до него. Така Той посочва, че изискванията на Закона трябва да отпаднат и че имат сила само над онези, които живеят по буквата, а не по духа. Докато пророк Елисей толкова се страхувал от закона, че не пожелал дори да види Нееман, прокажения, който търсел изцеление.

От това също се научаваме да не изтъкваме себе си, когато правим добро на някого, защото дори Иисус заповядва на изцеления прокажен да не разгласява за Него. Макар и да знаел, че човекът няма да Го послуша и ще разкаже на всички, Спасителят, както казахме, с тази заповед ни учи да не търсим суета и човешка слава.

От друга страна, всеки, получил благодеяние, трябва да бъде признателен и благодарен, дори ако благодетелят му няма нужда от признание. Така и прокаженият разгласява за стореното чудо, въпреки че Господ му беше забранил.

Христос го изпраща при свещеника, защото според закона прокажен не можел да влезе в града, освен ако свещеникът не потвърди официално неговото очистване. В противен случай трябвало да бъде изгонен извън града.

Също така Господ му заповядва да принесе дар, както било прието според Закона при очистване, за свидетелство, че Той не е противник на Закона, а напротив, цени всичко заповядано в закона и заповядва да се изпълни.