Под „Своя град“ Матей разбира Капернаум, защото Господ живееше там. Той се роди във Витлеем, а в Назарет беше възпитан, но Капернаум беше Неговото постоянно местожителство.

Този разслабен е друг, а не онзи, за когото се говори у Йоан, защото последният лежеше при Овчите порти в Йерусалим, а този беше в Капернаум; онзи нямаше човек, а този беше носен от четирима, както казва Марк, и затова го спуснаха и през покрива, за което Матей не споменава.

„И като видя Иисус вярата им“, тоест вярата на онези, които го бяха донесли, защото Той често вършеше чудеса заради вярата на носещите болните; или пък и вярата на самия разслабен.

„каза на разслабения: дерзай, чадо! прощават ти се греховете.“ Нарича го „чадо“ или като Божие създание, или като повярвал. Като показва, че разслабването е настъпило преди всичко поради грехове, Той най-напред опрощава именно тях.

Той показва, че е Бог още с това единствено, че познава техните помисли.

Христос, като ги изобличава, сякаш казва следното: „Вие мислите, че богохулствам, понеже си присвоявам властта да прощавам грехове – нещо велико. Мислите, че прибягвам до това, за да не бъда изобличен. Но като изцерявам телата, Аз ви уверявам, че мога да изцелявам и душите – и чрез дело, което е много по-лесно, но обикновено се смята за по-трудно, ще докажа и опрощаването на греховете, което е велико, но на вас ви се струва по-лесно, понеже е невидимо.“

Той заповядва на болния да носи постелята си, за да не помислят, че станалото е било само привидно, а също и за да види народът, който смяташе Христос за обикновен човек, макар и по-велик от всички, самото чудо.

Той го призова не заедно с Петър и Йоан, а когато видя, че ще повярва. Така и Павел бе призован, когато настъпи времето. Виж пък евангелиста как изобличава собствения си живот, макар че другите скриха името му, наричайки го Левий. А що се отнася до това, че беше обърнат само с една дума, това е дело Божие.

Много зарадван от посещението на Христос, Матей покани митари, и Христос, за да им принесе полза, яде заедно с тях, въпреки че Го упрекваха за това. Защото фарисеите, желаейки да отдалечат учениците от Него, осъждаха това, че Той се храни заедно с митари.

Сега, казва Господ, дойдох не като Съдия, а като Лекар; затова търпя и смрадта.

С думите „идете и научете“ Той ги изобличава и като невежи: понеже досега не сте научили, идете сега и разберете, че Бог поставя милостта към грешниците по-високо от жертвата.

„Защото Аз дойдох да призова не праведници“, казва Той, като ги укорява, тоест: дойдох не да призова вас, които  сами себе си оправдавате, защото няма нито един човек праведен; дойдох да призова грешници, но не за да останат грешници, а за да се покаят.

Учениците на Йоан, завиждайки на славата на Христос, Го упрекваха, че не пости. Възможно е те да се чудеха как Той побеждава страстите без подвиг, което Йоан не можеше. Защото те не знаеха, че Йоан беше само човек и стана праведен поради добродетел, а Христос, като Бог, Сам е добродетел.

Сегашното време, казва Господ, когато Аз пребивавам с Моите ученици, е време на радост. Под „младоженеца“ Той разбира Самия Себе Си, като сгодяващ се за ново множество хора, защото старото е умряло; а под „синовете на брачния чертог“ разбира апостолите. Ще дойде, казва Той, време, когато и те, след като Аз пострадам и се възнеса, ще постят, търпейки глад и жажда и подлагайки се на гонения. А като показва несъвършенството на учениците, Той добавя:

Учениците, казва Той, още не са станали силни, но се нуждаят от снизхождение и не бива върху тях да се възлага тежестта на заповедите. Това Той казва и за да научи самите ученици, че когато по-късно ще поучават вселената, и те трябва да бъдат снизходителни. Следователно постът е новата кръпка и новото вино, а старите дрехи и мехове са слабостта на учениците.

Ясно е, че и този е имал вяра, макар и не голяма, тъй като моли Иисус не само с дума да изцели, но и да дойде и да положи ръка. Той казва, че дъщеря му вече е умряла (макар че според разказа на Лука тя още не е била умряла) – [той прави така] или предположително, защото я е оставил в последния ѝ дъх, или за да усили размера на нещастието и така да подтикне Христос към милосърдие.

Жената, нечиста поради болестта си, не се приближи явно, страхувайки се да не ѝ попречат. Макар да смяташе, че може да се скрие, тя вярваше, че ще получи изцеление, щом само се допре до края на дрехата Му.

Спасителят я разкрива не от любов към славата, а за наша полза, за да покаже нейната вяра и за да повярва и началникът на синагогата.

„Дерзай“ ѝ казва Той, защото тя се уплаши като че ли е отнела дар; а „дъщеря“ я нарича като вярна. С това показва и че, ако тя не беше имала вяра, нямаше да получи и благодат, макар дрехите Му да бяха свети. Преданието разказва, че тази жена издигнала статуя на Спасителя, при нозете на която израствала трева, помагаща на жени, страдащи от кръвотечение. По времето на нечестивия Юлиан тя била разрушена.

Тъй като дъщерята на началника беше неомъжена, я оплакваха със свирни на брачни флейти, както повеляваше законът.

Господ казва, че тя спи, защото за Него, Който лесно можеше да я възкреси, смъртта беше като сън. Не се учудвай, че Му се присмиваха, защото именно с това те най-силно засвидетелстват чудото – че Той възкреси наистина умрялата. За да не може никой да каже, че болната е получила само припадък, смъртта ѝ беше призната от всички.

Където има тълпа и суета, там Иисус не върши чудеса. Той взема девицата за ръка, предавайки ѝ сила. И ти, ако бъдеш умъртвен от греховете, ще възкръснеш, щом Той те хване за ръката на дейното покаяние, като прогони тълпата и суетата.

Слепците се обръщаха към Него като към Бог с думите „помилуй ни“, а като към човек Го наричаха „Син Давидов“, защото сред юдеите широко се говореше, че Месията ще произлезе от Давидовото семе.

Той ги води след Себе Си чак до дома, за да покаже твърдостта на тяхната вяра и да изобличи юдеите. Пита ги дали вярват, показвайки, че всичко се извършва чрез вярата.

Той ги изцелява в къщата, насаме, като се отдалечава от славата, защото навсякъде поучава на смиреномъдрие.

И Иисус строго им заповяда: „Гледайте никой да не узнае.“

Виждаш ли скромността на Христос? А те все пак разгласиха за Него, но не от непослушание, а от благодарност. Ако на други места Господ казва: „Иди и проповядвай славата Божия“, тук няма противоречие. Защото Той желае да не се говори за Него Самия, а да се проповядва единствено славата Божия.

Тази болест не била по природа, а от бяс; затова и други го довеждат. Сам той не може да моли, защото бесът е вързал езика му. Поради това Господ не изисква от него вяра, а веднага го изцелява, като изгонва беса, който му пречи да говори.

Удивеният народ поставя Христос по-високо от пророците и патриарсите, защото Той изцелява с власт, а не както те чрез молитва. Нека обаче да видим и какво казват фарисеите.

Думи на крайно безумие! Защото никой бяс не изгонва други бесове. Но нека предположим, че Той изгонва бесове като човек, който служи на княза на бесовете, т.е. като магьосник. Как тогава Той е изцелявал болести, прощавал е грехове и е проповядвал Царството Божие? Защото бесът прави точно обратното: той предизвиква болести и отделя човека от Бога.

Човеколюбивият Господ не чакаше хората да дойдат при Него, а Сам обикаляше, за да няма никой оправдание, че не е бил поучен. С дело и слово ги привлича – учи и върши чудеса.

Те нямаха пастир, защото техните началници не само не ги поправяха, но и им вредяха. А делото на истинския пастир е да се грижи за стадото.

Под „жетва“ Той разбира народа, който се нуждае от духовна грижа, а под „работници“ онези, които трябва да го поучават, но които тогава липсваха в Израил. „Господарят на жетвата“ е Сам Христос, Господ на пророците и апостолите. Това личи от факта, че Той постави дванадесетте апостоли, без да иска това от Бога. Ето, чуй!