Прокаженият, като разумен човек, не се изкачи на планината, за да не прекъсне поучението. Но когато Христос слезе от планината, той Му се поклони и, показвайки голямата си вяра, не каза: „ако се помолиш на Бога, ще ме изцериш“, а: „ако искаш“. Затова и Христос постъпи по този начин.

Господ докосна прокажения, показвайки, че Той не подлежи на закона, който заповядва да не се докосва прокажен, а че е Негов Владика; че за чистия няма нищо нечисто и че Неговата свята плът предава освещение.

Но, като избягва славата, Господ заповядва никому да не казва, а да се покаже на свещеника, защото, ако свещеникът не засвидетелства, че прокаженият е очистен, той би останал извън града. Христос заповядва да се принесе дарът за свидетелство пред юдеите, сякаш казва: „Ако Ме обвинят като нарушител на закона, ти бъди свидетелят, на когото Аз заповядах да принесе онова, което законът повелява“.

И този не се изкачи на планината, за да не прекъсне поучението. Това е същият стотник, за когото говори и евангелист Лука. Макар че евангелист Лука казва, че той е изпратил други като пратеници при Иисус, това не противоречи на Матей, който казва, че стотникът сам е дошъл. Очевидно е, че най-напред стотникът е изпратил други, а после, когато опасността се е увеличила, е отишъл сами е казал: “Господи, слугата ми лежи у дома разслабен (парализиран) и люто страда” (Мат. 8:6).

Стотникът не доведе момчето, лежащо на одъра, защото вярваше, че Господ може да го изцели и без да присъства.

„Ако аз, казва стотникът, макар и да съм слуга на царя, заповядвам на подчинените ми войници, то Ти още повече можеш да заповядваш на смъртта и на болестите, така че от едни да се отдалечат, а към други да се насочат, защото телесните болести са като войници и наказващи у Бога.“

Затова Христос се удивлява и казва: „И сред Израил не намерих такава вяра, каквато намерих у този езичник.“

Той не каза, че много езичници ще насядат (букв. възлегнат), за да не огорчи юдеите, а прикрито рече: „от изток и запад“. Авраам спомена, за да покаже, че не е противник на Стария Завет.

Като говори за външната тъмнина, Той показа, че има и вътрешна тъмнина, по-лека от първата, защото има различни степени и в мъките. А юдеите нарича синове на царството, тъй като на тях бяха дадени обещанията: „Израил е Мой син, Мой първороден“.

Като изцели със слово, Господ показа, че истина е казал и за отхвърлянето на юдеите.

Той влезе в дома на Петър, за да вкуси храна; а като се докосна до ръката ѝ, не само укроти треската, но и възвърна на жената пълното ѝ здраве, така че силите ѝ се върнаха и тя можеше да служи.

Ние добре знаем, че обикновено е нужно много време, за да укрепнат отново болните. Докато другите евангелисти казват, че са помолили Господа и затова Той изцели болната, Матей, стремейки се към краткост, не споменава това. Защото, както ти казах още в началото, единият пропуска онова, за което другият говори.

Но знай и това: бракът ни най-малко не пречи на добродетелта, защото първият сред апостолите имаше тъща.

Вечерта, и то в неподходящо време, доведоха при Него болни, но Той, като Човеколюбец, изцели всички.

За да не се усъмниш как е могъл за кратко време да изцели толкова болести, евангелистът привежда като свидетел пророк Исаия. Макар че пророкът казва това за греховете, Матей прилага думите му към болестите, защото по-голямата част от тях произхождат от греховете.

Той направи това, понеже не беше честолюбив, а и се отклони и от завистта на юдеите.

„Книжник“ се нарича човек, който познава книгите на Закона. Този, като видя множеството чудеса, помисли, че Иисус извлича от тях полза, и затова се стремеше да Го последва, за да събере и сам богатства. Но Христос, като предусети намерението му, сякаш каза следното: „Ти, следвайки Ме, се надяваш да придобиеш богатство; но не виждаш ли, че Аз нямам дори дом? Такъв трябва да бъде и Моят последовател.“

Господ каза това, за да го убеди да Го последва с променено разположение на сърцето; но книжникът се отдалечи. Някои пък разбират под лисиците и птиците бесовете. Следователно Господ казва на книжника: „В теб намират покой бесовете, затова Аз не намирам в душата ти място за покой.“

След като някой се е предал на Бога, не бива отново да се връща към житейските дела. Той е длъжен да почита и родителите си, но Бога трябва да поставя над тях. Тук обаче родителят е бил и неверен, както личи от думите: „остави мъртвите“, тоест неверните, „да погребват своите мъртъвци“. Ако на този човек не е било позволено да погребе баща си, то горко на онези, които, приели монашество, отново се връщат към светските дела.

Господ взе със Себе Си само учениците, за да видят чудото. Допуска те да бъдат изложени на опасност, за да ги подготви за бъдещи изкушения и за да повярват още по-силно, когато видят чудото.

Той спеше с цел учениците, изплашени, да осъзнаят своята немощ и да се обърнат към Него с молитва.

Господ не ги нарича неверници, а маловерци, защото, като казаха: „Господи, спаси ни“, те показаха своята вяра; но думите „загиваме“ не произтичат от вярата. Те не биваше да се страхуват, щом Господ плуваше с тях.

Обърни внимание, че като ги укорява за страхливостта им, Господ показва, че именно боязливостта привлича опасностите. Затова Той най-напред укроти бурята в душите им, а след това усмири и морското вълнение.

После, като стана, забрани на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.

Те се учудваха, защото по външност Той беше човек, а по делата Бог.

Докато намиращите се в лодката недоумяват: “Откъде е Този, че и ветровете, и морето Му се покоряват?” проповедници стават бесовете. Евангелистите Марк и Лука говорят за един болен, който имал легион бесове, защото единият от тези двама е бил по-страшен от другия. Сам Господ се приближи до тях, понеже никой не смееше да ги доведе.

Бесовете живееха в гробници, като желаеха да внушат на хората мисълта, че душите на умрелите стават бесове. Но никой да не мисли така, защото душата, щом излезе от тялото, не се скита по този свят: душите на праведните са в Божията ръка, а що се отнася до душите на грешните, и те биват отвеждани оттук, както, например, душата на богаташа.

Ето, те Го провъзгласяват за Син Божи, но първо показват своята враждебност към Него. Бесовете смятат за мъчение това, че Той им се пречи да вредят на хората. Думите на бесовете „преди време“ показват, че те са мислили, че Христос, нетърпящ тяхното голямо зло, няма да изчака настъпването на времето за тяхното наказание. Но това не е така; защото на бесовете е позволено да се борят с нас до края на света.

Бесовете се стремят, като погубят свинете, да наскърбят техните стопани, за да не приемат Христа.

“Идете”. Христос допуска това, като показва каква злоба имат те към хората и че, ако имаха власт и не срещаха пречки, биха постъпили с нас още по-жестоко, отколкото със свинете. Той обаче пази бесноватите, за да не погубят сами себе си.

Натъжени и мислейки, че след това ще понесат още по-големи загуби, те Го молят да си отиде. Разбери оттук, че там, където властва свинският начин на живот, Христос не пребъдва, а бесовете.

Тълкувание на Евангелието от Матей