„А по-старият му син беше на нивата.“ Досега се говореше за лицето на по-младия син, под когото трябва да разбираме митарите и грешниците, призовавани от Господа към покаяние; а в тайнствен смисъл тук се пророкува за бъдещото призоваване на езичниците. Сега словото преминава към по-стария син. Мнозина го отнасят изобщо към лицето на всеки свят човек, други – собствено към юдеите.

По отношение на светците тълкуването не е трудно, ако се вземат предвид думите: „никога не съм престъпил твоя заповед“. Но със свойствата на светеца не е съгласно това, че той завижда на обръщането на брата. Що се отнася до юдеите, макар завистта към спасението на брата да е напълно в техния дух, към тях не може да се приложи онова, което той казва за постоянното спазване на бащината заповед.

Нашето собствено мнение по този въпрос ще се постараем да изложим на своето място.

„А по-старият му син беше на нивата“, потейки се от труд в земните грижи, далеч от благодатта на Светия Дух и от бащиния съвет. Това е онзи, който казва: „Купих нива и трябва да изляза да я видя; моля те, считай ме за извинен“ (Лука 14:18). Това е онзи, който купи пет чифта волове и под тежестта на Закона се наслаждава на земните сетивни удоволствия. Това е онзи, който, като взе жена, не може да дойде на сватбата и, станал плът, никак не може да се съедини с духа.

На по-стария син в друга притча съответстват работниците, изпращани в лозето в първия, третия, шестия и деветия час, тоест според различните времена на призоваването, и негодуващи, че работниците от единадесетия час са приравнени с тях по заплата.

„И когато, идвайки, се приближи до дома, чу пеене и хорове“ (symphoniam et chorum). На този израз в някои псалми съответства надписът meleth. С думата meleth се нарича хор, който се слива в едно. Напразно някои от латинците мислят, че „симфония“ е вид музикален инструмент, докато с това название се означава съгласно, хвалебно пеене към Бога; при това и гръцкото συμφωνία на латински се предава с думата consonantia, тоест „съзвучие“, „съгласие“. (Писмо 20, До папа Дамас за двамата синове)

И днес Израил пита защо Бог се радва при приемането на езичниците; но, обременен от завист, не може да узнае бащината воля. (До папа Дамас)

Нека видим как тази притча може да бъде разбирана, когато се отнася изобщо към светеца и грешника. Ясно е, че образът на по-стария син в притчата не съответства на достойнството на праведника. Читателят недоумява: защо праведникът завижда на спасението на грешника и се изпълва с такъв гняв, който не е укротен нито от съчувствие към брата, нито от молбите на бащата, нито от веселието на целия дом?

Ще отговорим накратко: всяка праведност на този свят в сравнение с Божията правда не е праведност. Защото, както в сравнение с греховете на Йерусалим Содом бива признат за праведен – не защото сам по себе си е бил праведен, а защото пред по-големите грехове неговите грехове са станали по-малки, така и всяка праведност на всички човеци е несравнима с Божията правда.

А Павел, който казва: „И тъй, които сме съвършени, така да мислим“ (Фил. 3:15), на друго място изповядва и възкликва: „Каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога. Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!“ (Рим. 11:33). И на друго място: „Отчасти знаем и отчасти пророчестваме“ и „сега виждаме като през огледало, гадателно“ (1 Кор. 13:9, 12). А към римляните казва: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това смъртно тяло?“ (Рим. 7:24).

От всичко това узнаваме, че съвършената праведност принадлежи единствено на Бога. Той прави Своето слънце да сияе над праведни и неправедни; изпраща ранен и късен дъжд и за заслужаващите, и за незаслужаващите. Той призовава на сватбата от нивите, площадите и улиците, но някои, които вече се намират на брачната вечеря и сякаш са в безопасност, изгонва навън. Той търси и намира овцата, която не е могла или не е искала сама да се върне като каещия се син, и когато я намери, я донася обратно на раменете Си. Защото тя много се е уморила по време на своето блуждаене.