Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420) — От Лука свето Евангелие, глава 11
Гръцката дума тук, която ние превеждаме като „supersubstantialis“ (свръхсъщностен), е επιούσιος. Септуагинтата често използва думата περιούσιος, с която, когато направим справка с еврейския текст, откриваме, че винаги превеждат думата סְגֻלָּה (sogola). Симах я превежда като ἐξαίρετος, тоест „главен“ или „отличен“, въпреки че на едно място я е интерпретирал като „особен“ (peculiar). Следователно, когато се молим Бог да ни даде нашия „особен“ или „главен“ хляб, имаме предвид Него, който казва в Евангелието: „Аз съм живият хляб, който слезе от небето.“ (Йоан 6:51).
Това е онова, за което се говори в книгата Откровение на Йоан: „Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затвори, – затваря, и никой не ще отвори:“ (Откр. 3:7).
Този ключ книжниците и фарисеите държаха в закона; затова Господ им казва в Евангелието: „Горко вам, книжници, че държите ключа на Царството Небесно“ (срв. Лука 11:52) и т.н.
О, фарисеи, които държите ключовете на Царството, а не вярвате в Христос, Който е вратата на Царството! Истина е, че на вас ви се обещава, но на нас се въздава. Вие имате плът, а ние дух. И даже повече: понеже се отрекохте от Духа, заедно с духа се лишихте и от плътта. (Трактат върху Псалмите 88)