Това ясно разбираемо наставление учи слушащия да избягва тщеславието в молитвата. Струва ми се обаче, че то ни заповядва да се молим на Господа главно със скритите помисли на сърцето и без да отваряме уста, което и Анна правела, както четем за това в свитъка Царства. Само устните ѝ, както се казва, мърдаха (1 Цар. 1:13).

Тълкувание на Евангелието от Матей

По отношение на това място е възникнала една ерес, дори пагубно учение на философите, които казват: „Ако Бог знае за какво ще се молим, преди да Го помолим, и знае от какво имаме нужда, напразно е да се обръщаме към знаещия.“

На това трябва да отговорим накратко, че ние не сме разказвачи [на нашите нужди пред Бога], а просители. Защото едно е да съобщиш на незнаещия, а друго е да молиш онзи, който знае. В първото се крие указание, а във второто – смирена покорност. Там ние вярно излагаме нещата, а тук смирено умоляваме.

Това е или обща молитва за [идването] на Царството [на Бога] в целия свят, за да се прекрати царуването на дявола, или е за [идването на] Царството във всеки от нас, за да може Бог да царува там и грехът да не царува в смъртното ни тяло. Но нека отбележим, че да се молиш за [идването на] Божието царство и да не се страхуваш от съда, идва единствено от високо доверие и от неопетнена съвест.

Това трябва да се разбере не само за пари, но и за всичките ни притежания. Богът на лакомия е неговият корем; на любовника е неговата похот; и така всеки човек служи на това, на което е в робство, и сърцето му е там, където е съкровището му.