Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420) — От Матея свето Евангелие, глава 5

37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.

Това е позволено от Закона, като на деца; както принасят жертви на Бога, за да не ги принасят на идолите, така им е позволено да се кълнат в Бога; не че това е правилно, но е по-добре да се прави пред Бога, отколкото пред демони. Накрая, помислете, че Спасителят не забранява тук да се кълнат в Бога, а в небето, в земята, в Йерусалим, в главата на човека. Юдеите винаги са имали тази порочна практика да се кълнат в стихиите и за това често са упреквани в пророческите писания. Защото онзи, който се кълне, показва или почит, или любов към онова, в което се кълне. Така, когато юдеите се кълнели в ангелите, в град Йерусалим, в храма и в стихиите, те отдавали на творението почитта и преклонението, принадлежащи на Бога; защото в Закона е заповядано да се кълнем не в друго, а в Господа, нашия Бог. Следователно евангелската правда не допуска клетва, тъй като цялото слово на верните е вместо клетва.

42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.

Ако разбираме това като казано само за милостинята, то за повечето бедняци то е неизпълнимо, а и богатите – ако постоянно дават, няма да могат да дават винаги. Затова след благото на милостинята на апостолите, сиреч учителите, им се дава заповед: даром получихте, даром давайте (Мат. 10:8). Съкровище от този род никога не се изчерпва, но колкото повече се раздава, толкова повече се увеличава; така е и изворът – макар че напоява намиращите се покрай него ниви, никога не пресъхва.

Коментари върху Евангелието от Матей

48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

Мнозина измерват Божиите заповеди със собствената си слабост, а не със силата на светиите, смятат тези заповеди за невъзможни и казват, че е достатъчна добродетел да не мразим враговете си; но да ги обичаме казват, е заповед, която не е по силите на човешката природа да изпълни.

Но трябва да бъде разбрано, че Христос не предписва нещо невъзможно, а съвършенство. Такъв е бил нравът на Давид към Саул и Авесалом; мъченикът Стефан също се е молил за враговете си, докато те са го убивали с камъни, а Павел е искал да бъде анатемосан вместо своите преследвачи. Защото всеки, който спазва Божиите заповеди, по този начин става Божий син.