Това трябва да се разбира така: Царството Небесно принадлежи не на даващия, а на взимащия, защото „Бог не гледа на лице“ (Деян. 10:34). Ако някой се прояви така, че се окаже достоен за Царството Небесно, той ще получи онова, което е приготвено – но не заради личността му, а заради начина му на живот.

Следователно, ако вие сте такива, че следвате пътя на Царството Небесно, което Отец Ми е приготвил за триумфиращите и победителите, тогава и ще го придобиете.

Някои искат да видят в тези думи препратка към Моисей и Илия, които малко преди това разговаряха с Него на планината, но на мен това ми се струва неоснователно.

Имената на тези, които ще седят в Царството Небесно, не се изброяват, за да не помислят останалите, че са изключени, само защото не са споменати по име.

Коментари върху Евангелието от Матей

Възниква въпросът: как тогава синовете на Зеведей, а именно Яков и Йоан, изпиха чашата на мъченичеството, ако Писанието съобщава, че само на апостол Яков Ирод отсече главата (Деян. 12:2), а Йоан завърши живота си с естествена смърт?

Обаче, ако прочетем църковната история, там се съобщава, че и сам Йоан бил изпратен на мъченичество – хвърлен в котел с кипящо масло, откъдето, като атлет, излязъл, за да бъде увенчан с Христовия венец. И веднага след това бил заточен на остров Патмос.

Тук виждаме, че у него не е липсвал духът на мъченичество и че Йоан е изпил изповедническата чаша, както я изпиха и тримата мъже в нажежената огнена пещ, макар че техният гонител не е пролял кръвта им.

Коментари върху Евангелието от Матей

“Сине Давидов”, Той ги нарича слепи, защото още не можеха да кажат: „В Твоята светлина ще видим светлина“ (Пс. 35:10). Те имаха някакво разбиране за закона, но пътят Христов им бе непознат.

Някои тълкуват, че под двамата слепци трябва да се разбират фарисеите и садукеите. Други виждат в тях символ на народа, който следва естествения закон без Христос, и затова е „сляп“, както и символ на народа, който следва писания закон на Стария Завет, но го прави сляпо.