Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420) — От Матея свето Евангелие, глава 1

19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.

Но как Йосиф е наречен „праведен“, когато е готов да скрие греха на жена си? Защото Законът постановява, че не само вършещите зло, но и тези, които знаят за извършено зло, ще се считат за виновни. Или това може да се разглежда като свидетелство за Мария – че Йосиф, уверен в нейната чистота и удивен от случилото се, е прикрил в мълчание тази тайна, която не е могъл да обясни.

20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;

Но не трябва да мислим, че тя е престанала да бъде сгодена, защото тук е наречена жена. Знаем, че Писанието нарича мъжа и жената, когато са сгодени, съпруг и съпруга. Това се потвърждава от текста във Второзаконие : Ако някой намери девица, сгодена за мъж, и я насили в полето, той трябва да умре, защото е унизил жената на ближния си. (Вж. Втор. 22:23-24 и Втор. 22:25)