Когато апостол Павел казва: „Всяка душа да се покорява на по-горните власти, защото няма власт, която да не е от Бога“, той напълно основателно предупреждава онези, които, възгордяни от това, че са призвани от Господа към свободата и са станали християни, смятат, че в този живот вече не са длъжни да служат според положението си и да се подчиняват на земните власти, на които е поверено временното управление на преходните дела.

Но понеже ние сме съставени от душа и тяло, и докато живеем в този временен живот и се ползваме от преходните неща за нуждите му, ние сме длъжни да се подчиняваме на властите в онова, което се отнася до земното битие.
Властите са хора, които с дадена им власт управляват човешките дела. Но в онази част, която се отнася до вярата ни в Бога и призванието ни към Неговото Царство, ние не трябва да се покоряваме никому, който би поискал да потисне у нас онова, с което Бог ни е удостоил – живота вечен.

А който мисли, че като християнин не трябва да плаща данъци или налози, нито да отдава дължимото уважение на властите, които се грижат за тези земни неща, той дълбоко се заблуждава.

По същия начин, който смята, че трябва да се подчинява на управниците дори в делата на вярата, прави още по-голяма грешка. Трябва да се спазва мярата, установена от Самия Господ: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу“ (Мат. 22:21).

И макар да сме призвани към Царство, в което няма да съществува земна власт, в пътя си към него, докато още не е настъпило времето, когато всяко управление и власт ще бъдат премахнати, трябва да се справяме с нашите земни задължения заради реда в човешките дела, като вършим всичко не лицемерно и не за човешки страх, а в послушание на Бога, Който Сам ни заповядва така да постъпваме.