Не Бог е отхвърлил Израил, а Израил е отхвърлил Бога. И все пак Бог е запазил остатък – както при Илия, така и сега. Павел потвърждава, че и той е част от този остатък, повярвал в Христа.

Contra Faustum, lib. 32

Илия се оплаква, че е останал сам, но Бог му разкри, че има още хиляди. Така и в нашето време: мнозина изглеждат да следват света, но Бог познава Своите. Апостолът ни учи, че Църквата никога не е изоставена.

Останалите седем хиляди предизобразяват тайнственото Тяло Христово. Пророците не ги виждат с телесни очи, но Бог ги познава. Те са избраните, които не се покланят на света и неговите лъжливи богове. (Contra Faustum, XXXII)

Не делата, а благодатта прави човека част от избрания остатък. Бог е Този, Който избира, за да покаже милост. Остатъкът е по благодат, а не по заслуга. Това е тайна на Божието домостроителство, което не се подчинява на човешки заслуги, а на волята на Милосърдния.

(De praedestinatione sanctorum, гл. 17)

Ако се гордееш с делата си, отнемаш славата на благодатта. Ако се спасяваме чрез заслуги, тогава Христос е умрял напразно. Но ако сме спасени чрез Него, то е по благодат — за да се похвали не човекът, а Бог.

(De Gratia et libero arbitrio, гл. 23)

Избраните получиха онова, което търсеха — не защото бяха по-достойни, а защото бяха предузнати и призовани по благодат. А тези, които останаха навън, не са били изоставени без причина, а защото предпочетоха своята воля пред Божията. Не Бог ги ожесточи, а техният отказ да слушат.

De praedestinatione sanctorum, гл. 14–15

Този „дух на безчувствие“ не е внушен от Бога като зло, а е липсата на Божията благодат, допусната в отговор на човешката надменност. Когато Бог оттегли Светлината, остава тъмнина; когато човек отхвърли Истината, сам пада в заблуда.

Enchiridion, гл. 98

Трапезата – това е и буквалната жертвена трапеза на Стария Завет. Но вместо да ги води към смирение и благодарност, тя ги доведе до завист и убийство на Месията. Така, чрез злоупотреба с доброто, те сами се уловиха в мрежата на своето нечестие.

Enarrationes in Psalmos 68

Очите се помрачават – това е знак, че те не виждат Месията дори когато стои пред тях. Гърбът – това е символ на отстъплението, защото гърбът се обръща, когато човек отвърне лице от Бога. Прегърбването е тежестта на закона, носен без благодат.

Enarrationes in Psalmos 68:24

Господ използва дори падението на едни, за да издигне други. Израил се препъна, за да се отворят вратите за народите. Но езичниците не трябва да се възгордяват, защото самите те се спасяват чрез милост, не по заслуга. А и евреите, ако се разкаят, ще бъдат присадени отново (вж. Рим. 11:23).

Tractatus in Evangelium Ioannis, 53:6

Чудна е премъдростта Божия – Той прави така, че дори съпротивата на някои да стане средство за спасение на други. Но това не значи, че окончателното спасение ще бъде без тях. Напротив, пълнотата означава включването на всички, които ще се обърнат. (Писмо 199, До Исихий)

Павел се радва, че е поставен за апостол на езичниците, защото вижда, че в тях се изпълнява обещанието на Бога към Авраам: че чрез него ще се благословят всички народи. Той не се гордее със службата си, а я прославя, защото служи на славата Божия сред народите. (Писмо 149, До Павлин)

Павел не изпитва омраза към своите братя по плът, дори когато те го гонят. Той желае да ги спаси — и ако е нужно, чрез ревността, която ще събуди у тях, когато видят, че езичниците получават Божиите благословения, които първо са били за тях.

(Писмо 149)

Какво друго означава „живот от мъртви“, ако не всеобщото възкресение на народите в Христа? Ако чрез тяхното отхвърляне идва помирение, то чрез приемането им Бог ще покаже още по-явно триумфа на милостта Си над осъждението. (Писмо 149)

Първият начатък е Авраам, избран от Бога и осветен чрез вяра. Ако в него има благословение, то това благословение продължава като потенциал и за потомството му. Коренът е Божието обещание. Клоните са вярващите. Някои са отсечени, но не всички; а нови са присадени. (Писмо 149)

Присаждането на дивата маслина (езичниците) в доброто дърво (Израил) е чудо на благодатта. Не по заслуги, а чрез Божието милосърдие, те стават съпричастни на благословенията – не като нов народ, отхвърлящ стария, а като допълнение в Христос.

(Трактат върху евангелието от Йоан)

Не коренът зависи от клоните, а клоните от корена. Авраам е коренът – баща на всички вярващи. Ние, като езичници, не трябва да се хвалим пред Израил, защото ако сме повярвали, това е поради техните Писания, пророци, Завет. Църквата не започва от нас, а ние влизаме в нея чрез милост. (Contra Faustum, Lib. XIII)

Да казваш: ‘те се пречупиха, за да вляза аз’ е като да забравиш, че Бог е Този, Който те е приел по милост, а не защото другите са отпаднали. Техният грях не е твое превъзходство – и ти можеш да отпаднеш, ако паднеш в същата гордост. (De Gratia Christi, 13:12)

Апостолът не казва: стоиш чрез собствена сила, а чрез вяра — тоест чрез дар, не по заслуга. А щом стоиш чрез дар, не се превъзнасяй, а бой се, защото този, който мисли, че стои, нека гледа да не падне (срв. 1 Кор. 10:12). Страхът тук е благословено внимание, не отчаяние. (De Correptione et Gratia, 14.45)

Не се хвали с това, че си част от Църквата – живей като неин член. Инак ще бъдеш отсечен, както и юдеите бяха.