Блаж. Августин Ипонски (354 – 430) — От Йоана свето Евангелие, глава 9

4. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.

След възкресението на живите и мъртвите, когато на онези, които се окажат от дясната страна, ще каже: „Дойдете, благословени на Отца Ми, наследете Царството“ (Мат. 25:34), а на онези, които се окажат от лявата страна, ще каже: „Идете в огъня вечен, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41), – тогава ще бъде нощта, когато никой не може да върши, а само да получи според онова, което е сторил. Едно е времето за вършене, друго — за въздаяние. Господ въздава на всеки според делата му.

Докато живееш — върши, ако възнамеряваш да вършиш; защото после ще настъпи дълга нощ, покриваща нечестивите. Но и сега всеки невярващ, умирайки, бива погълнат от тази нощ; не може да се случи нищо друго. В тази нощ гореше богаташът и просеше капка вода от дланта на бедняка…

О, нещастнико! Докато живя, имаше време да вършиш — сега вече си в нощта, когато никой не може да върши.

Трактат върху Евангелието от Йоан

16. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

“И произлезе помежду им разпра”

Този ден отдели светлината от тъмнината… Те търсеха как да опорочат човека, дотолкова, че даже го изгонват от синагогата, но Христос го намира.

А той през цялото време говореше онова, което чувстваше. Каза: „Той е пророк“. По онова време все още не беше помазан в сърцето си, затова още не признаваше Сина Божий, но и не лъжеше.

Защото Сам Господ казва за Себе Си: „Няма пророк без почит, освен в отечеството си“ (Мат. 13:57).

Какво казваха те, не виждайки, без да са били помазани? „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“

А Той Сам я спазваше по-добре от всички, като безгрешен. Защото истинската, духовната събота е да нямаш грях.

След това, [братя], Бог заповядва следното относно съботата, казвайки: „Никаква работа да не вършите“ (Лев. 23:21)… А чуйте Господа: „Всеки, който върши грях, е роб на греха“ (Йоан 8:34).

Те обаче, както казах, не виждайки, без да са били помазани, телесно спазват съботата, а духовно я нарушават.

Проповеди

28. А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

Какво проклятие върху нас и върху децата ни са тези думи – проклятие е, ако разбиваш сърце, а не претегляш думите. „Ние сме ученици на Моисей; знаем, че Бог е говорил с Моисей, а Този не знаем откъде е.“

Ако знаехте за какво Бог е говорил с Моисей, щяхте да разберете, че чрез Моисей беше предвъзвестен сам Бог. Защото Господ ви казва: „Ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мен, защото той писа за Мен“ (Йоан 5:46).

И тъй, вие не следвате слугата и обръщате гръб на Господа? Всъщност дори и слугата не следвате, защото чрез него бихте могли да бъдете доведени при Господа.

Трактат върху Евангелието от Йоан

36. Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?

Наистина, Бог слуша грешниците. Но онзи, който каза това, още не бе измил лицето на сърцето си в къпалнята Силоам. С неговите очи се извърши тайнството, но в сърцето му още не се бе извършило действието на благодатната милост.

Кога този слепец изми лицето на своето сърце? Когато Господ го допусна при Себе Си, след като бе изгонен от юдеите. Защото Той го намери и му каза, както чухме: „Вярваш ли в Сина Божи?“ А той отвърна: „А кой е Той, Господи, за да повярвам в Него?“ (Йоан 9:35–36).

Защото той вече беше прогледнал с очите си; но със сърцето? Още не. Почакайте, скоро ще види. Иисус му каза: „Аз съм, Който говоря с теб“.

Нима той се усъмни? Той веднага изми лицето си. Защото с него говореше Силоам, което означава „пратеният“. А кой е Пратеният, ако не Христос? Който многократно свидетелства, казвайки: „Моята храна е да върша волята на Отца Ми, Който Ме е пратил“ (Йоан 4:34).

Следователно Сам Той беше Силоам. Дойде слепецът със слепота на сърцето, чу, повярва, помоли се; изми лицето си и прогледна. (Проповеди)

39. А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.

Сега е ден, който разделя светлината от тъмнината… Така е правилно, защото Ти си светлина; правилно е, защото Ти си ден; правилно е, защото Ти освобождаваш от тъмнината. Това приема всяка душа, всеки го разбира. Но какво означават думите, които следват: „виждащите да станат слепи“?

Значи, не защото Ти си дошъл, ще станат слепи тези, които са виждали? Слушай по-нататък и, може би, ще разбереш. Някои от фарисеите се засегнали от тези думи и Му казали: „Нима и ние сме слепи?“