Петте хляба са петте книги на Мойсей; разбираемо е защо хлябовете не са пшенични, а от ечемик – понеже те се отнасят до Стария Завет. Знаете, че ечемиченото зърно е така устроено, че трудно се стига до сърцевината му, защото тя е скрита от люспеста обвивка, а самите люспи са здрави и трудно се отстраняват. Такава е и буквата на Стария Завет, облечена с покривалото на плътските тайнства, но ако успееш да достигнеш до сърцевината, тя храни и насища.

А ако се замислим кое е било това момче, то вероятно това е бил народът на Израил, който поради детинско неразумие имал, но не ядял. Двете риби, както ни се струва, означават двете най-висши лица, които в Стария Завет са били помазвани за свещенство и за царство – свещеникът и царят.

Трактат върху Евангелието от Йоан

Защото, братя мои, що се отнася до тази видима телесна смърт, нима не умираме и ние, които вкусваме небесния хляб, който слиза от небето? Както умират те, така и ние трябва да умрем; това е, за което говорих: за смъртта на това тяло, видима и плътска.

А що се отнася до онази смърт, от която Господ предупреждава и с която умряха техните отци – манна вкусваха и Мойсей, и Аарон, и Финеес; вкусваха я и мнозина, които бяха угодни на Господа, и не умряха.

Защо? Защото те разбраха духовно видимата храна [манната], жадуваха за нея духовно, вкусваха я духовно, за да се наситят духовно. Защото и ние днес възприемаме видима храна; но това е друго тайнство и друго достойнство на тайнството.

Колко много приемат храна от олтара и умират, и въпреки че я възприемат, умират?

Защо апостолът казва: „яде и пие своето осъждане“ (1 Кор. 11:29).

И така, внимавайте, братя: вкусвайте небесния хляб духовно, принасяйте невинност на олтара. Макар и да има ежедневни грехове, те не са смъртни. Преди да пристъпите към олтара, помислете какво казвате: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12). Ти прощаваш, и на теб ти се прощава: тогава приближи се без съмнение – това е хляб, а не отрова.

И така, това е хлябът, който слиза от небето, за да не умре този, който вкусва от него.

Трактат върху Евангелието от Йоан

[Тук] става дума за Тялото на Господа, за което Той казва, че дава да бъде вкусено заради вечния живот. Едновременно с величието на това благодеяние и на Своя дар, Той разкрива какво означава, че дава да се яде Неговата плът: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него“. Ако човек вкусва и пие, то това е знак, че както той пребъдва в Христос, така и Христос пребъдва в него, и както той живее в Христос, така и Христос живее в него. Ако човек се причастява, то е, за да не бъде изоставен. Затова Той ни учи и увещава с тайнствените думи, че ние, като ядем плътта Му, се оказваме в Неговото Тяло, ставаме Негови членове, докато Той е главата, без да се отказва от нашето единство с Него.