Имайте предвид, че овчата кошара на Христос е съборната (католична) Църква.

Всеки, който иска да влезе в тази кошара, нека влиза през вратата и да проповядва истинския Христос, и да търси славата на Христос, а не своята. Защото мнозина, търсейки собствена слава, по-скоро разпръсват овцете на Христос, отколкото да ги съберат.

Кого наричаме вратар? Когото и да посочим, трябва да внимаваме да не го издигнем като по-важен от самата врата. В човешките домове обикновено вратарникът е по-важен от вратата – защото той я пази, а не вратата него. Но в духовния смисъл е възможно да смятаме за вратарник Самия Господ.

Защо? Защото в човешките дела пастирът и вратата се различават повече един от друг, отколкото вратарят и вратата. А Господ каза, че Той е и Пастир, и Врата. Защо тогава да не мислим, че Той е и Вратар?

Какво е вратата? Това, чрез което влизаме.
Кой е вратарят? Онзи, който отваря.

Кой може да „отваря“ самия себе си, ако не Този, Който се открива на света?

А ако потърсим друго лице на вратаря, това може да бъде Светият Дух. Защото Сам Господ казва на учениците Си за Светия Дух: „Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко“ (Йоан 16:13).

Значи: какво е вратата? Христос.
Кой е Христос? Истината.
Кой отваря вратата, ако не Този, Който учи на цялата истина? Трактати върху Евангелието от Йоан

Защото Той храни явно, а изпитва скрито… Когато двама слушат думите на Евангелието – единият нечестив, другият благочестив – и тези думи са такива, че и двамата не ги разбират, тогава единият казва: „Той нищо не каза“, а другият казва: „Той каза истината и добре е, че го каза, но ние не разбираме“. Този вторият вече „чука“, защото вярва и заслужава да му се отвори, ако продължи настойчиво да хлопа. А за другия важат думите: „Ако не повярвате, няма да разберете“ (Ис. 7:9, Септуагинта). (Трактат върху Евангелието от Йоан)

Когато Господ говореше, Той каза, че е Пастир, и също, че е Вратата. Вратата е началото, а пастирят – сред стадото. Затова Той казва на Петър, върху когото изгради Църквата: „Петре, обичаш ли Ме?“ (Йоан 21:16). Все едно: „Как ще Ми покажеш, че Ме обичаш? Ако наистина Ме обичаш, паси Моите овце. Влизай през вратата, а не по друг начин.“

Кой влиза през вратата? Онзи, който влиза чрез Христос. А това е човекът, който следва Неговите страдания и Неговото смирение. Защото макар Господ да стана човек заради нас, човекът трябва да знае, че не е Бог, а просто човек. Онзи, който иска, бидейки човек, да изглежда като Бог, не подражава на Този, Който, бидейки Бог, прие човешко естество. Понеже не ти казват: „Бъди по-малък, отколкото си“, а: „Познай себе си“. (Проповеди)

Той не би добавил думата „добрият“, ако нямаше и зли пастири. А злите пастири са или самите крадци и разбойници, или в най-добрия случай – наемници.

И така, кой е наемникът? В Църквата има такива ръководители, за които апостол Павел казва: „Търсещи, а не това, което е угодно на Иисус Христос“ (Фил. 2:21). А какво значи „търсещи своето“? Това са хора, които не обичат Христос безусловно, не търсят Бога заради самия Бог, а се стремят към временни удобства, печалба и човешки почести.

Когато водачите обичат тези неща и затова служат на Бога, всеки такъв е наемник и не бива да се причислява към приятелите (на Христос). За тях Господ казва: „Истина ви казвам: те вече получават наградата си“ (Мат. 6:16).

Чуй и какво казва апостол Павел за свети Тимотей: „Надявам се в Господа Иисуса скоро да ви изпратя Тимотей, та и аз, като узная как сте, да се утежа духом. Защото нямам никой друг толкова усърден, който толоква искрено да се грижи за вас. Понеже всички търсят своето, а не Иисус Христовото“ (Фил. 2:19–21).

Но понеже светлината светеше в мрака и мракът не я обзе, когато Господ каза [тези думи],  сред юдеите отново възникнаха разпри. Мнозина от тях казваха: „Той е бесноват, има в себе си бяс: защо Го слушате?” При тези тъмнината беше най-дълбока. Други пък казваха: “това не са думи на бесноват; нима може бяс да отворя очите на слепи?” На тези очите вече бяха започнали да се отварят.

Тълкувание на Евангелието от Йоан