И тъй, ако ти бъдат предложени тези две неща – кое е по-добро: да се смееш или да плачеш? Кой не би избрал смеха? Но заради спасителната тъга на покаянието, Господ поставя плача като задължение, а смеха — като въздаяние.

Как така? Като казва в Евангелието: „Блажени сте, които сега плачете, защото ще се разсмеете“ (Лука 6:21).

Затова в плача има дълг, а в смеха — награда за мъдростта. Смеха Той поставя на мястото на радостта, и не безумният кикот има предвид, а възторга на душата.

Проповеди

Също и на нас ни е забранено да обичаме [света], и в същото време ни е заповядано да го обичаме — стига само разбираме това правилно.

Забранява се там, където ни се казва: „Не обичайте света“ (1 Йоан 2:15), а се заповядва там, където ни се казва: „Обичайте враговете си“ (Лука 6:27).

Тези врагове са именно светът, който ни мрази.

Затова ни се забранява да обичаме в него онова, което той сам обича в себе си, а ни се заповядва да обичаме в него онова, което той сам мрази в себе си — тоест делото на Бога и различните утешителни знаци на Неговата благост.

Защото ни е забранено да обичаме порока в света, а ни е заповядано да обичаме природата, докато самият свят обича в себе си порока и мрази създадената от Бога природа.

Следователно ние трябва правилно да обичаме и да мразим света, докато той самият го прави по извратен начин — обича и мрази себе си неправилно.

Трактат върху Евангелието от Йоан

По-скоро трябва да се презре временното заради вечното, както лявото заради дясното. Такъв винаги е бил стремежът на светите мъченици, защото окончателното възмездие се търси справедливо едва когато вече няма място за поправяне, тоест на последния и най-висш съд.

Сега обаче трябва повече от всичко друго да се внимава да не се изпусне търпението — поради жажда за отмъщение, търпение, което трябва да се цени по-високо от всичко, което може да ни бъде отнето от неприятеля, дори и против волята ни.

Послания

Дарът на милосърдието е двоен: когато се отказваме от отмъщение и когато проявяваме човеколюбие. Тези две прояви Господ обобщава с думите: „Прощавайте — и ще ви бъде простено; давайте — и ще ви се даде“ (Лука 6:37–38). Това дело има особена стойност за очистването на сърцето, така че, доколкото това е възможно в земния живот, да се окажем способни да съзерцаваме неизменната Божия същност в чисто мислене. Нещо стои пред нас и замъглява духовния поглед, което трябва да бъде разсеяно, за да се издигне взорът ни към светлината. Затова Сам Господ казва: „Давайте по-добре милостиня от онова, което имате, и всичко у вас ще бъде чисто“ (Лука 11:41). Така шестата степен по пътя на духовното израстване е очистването на сърцето.

Послания

Прави милостиня и ще получиш милост. Прощавай, и ще ти бъде простено. Бъди щедър и ще получиш щедрост. Чуй думите на Господа: „Прощавайте, и ще бъдете простени; давайте, и ще ви се даде“ (Лука 6:37–38). Винаги помнете бедните. На всички ви казвам: правете милостиня, братя мои, правете, и нищо няма да изгубите. Повярвайте в Бога. Казвам ви: не само че няма да изгубите нищо от това, което сте дали на бедните, но ви уверявам: само това няма да изгубите, а всичко останало ще изгубите. Ето, нека видим дали днес ще можете да ги зарадвате; станете техни житници, за да ви даде Бог откъде да давате, и да ви прости, ако в нещо сте съгрешили.

Проповеди

Господ казва, че разумният слушател на Неговото слово трябва да бъде уподобен на човек, който, искайки да построи къща, започнал да копае много дълбоко, докато не стигнал до основата — твърд камък, и върху него безопасно издигнал здание, способно да устои на наводнение; така че когато дошло наводнението, здравината на къщата го отблъснала и то не могло с напора си да я разруши.

Да считаме, че Божественото Писание е като поле, върху което желаем да построим нещо. Нека не бъдем лениви, нека не се задоволяваме с повърхността, а да копаем по-дълбоко, докато достигнем до камъка. А този Камък е Христос (1 Кор. 10:4).

Трактат върху Евангелието от Йоан