Когато нашият Господ бе изкушаван с това тройно изкушение, защото във всички изкушения на света се съдържат тези три неща: или похот, или любопитство, или гордост — тогава, както казва евангелистът, дяволът завърши всяко изкушение, тоест всяко, което е свързано със съблазни. Но оставаше другото изкушение — изкушението чрез страдания и трудности, чрез жестокост, суровост и враждебност.

Евангелистът, знаейки това, знаейки какво очаква Господа, какво Му предстои, казва: „И когато дяволът свърши всички изкушения, отдалечи се от Него до време“ (Лука 4:13). Това значи: змеят, кроящ козни, се отдръпна, но щеше да дойде рикащият лъв; ала ще бъде победен от Онзи, Който тъпче лъв и змей (Пс. 90:13).

Дяволът ще се върне, ще влезе в Юда и ще го направи предател на Учителя. Ще подбуди юдеите, които вече не ласкаят Христос, а беснеят; като обладае съдовете си, ще извика с езиците на всички тях: „Разпни Го, разпни!“ (Лука 23:21; Йоан 19:6). Но защо да се учудваме, че Христос победи и тогава? Та нали Той е Всемогъщият Бог.

Проповеди