Наистина, в Евангелието е написано: „И всяка плът ще види Божието спасение“ (Лука 3:6), но това изречение без никакво затруднение може да се разбира така, сякаш е казано:

„И всеки човек ще види Христос, Божия Син, Който беше видим в тяло и в тяло ще бъде видим отново, когато дойде да съди живите и мъртвите.“

А че Христос е Божието спасение, за това свидетелстват много места от Писанието, но с особена яснота – думите на досточтимия старец Симеон, който, вземайки в ръцете си младенеца Христос, каза:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение.“
(Лука 2:29-30)

За града Божий

Впрочем, мнозина наистина са считали Христос за син на Йосиф, сякаш Той наистина е роден от неговата плът. Но това е, защото тогава малцина са знаели за девството на Мария. Наистина, Лука казва: „Иисус… беше на около тридесет години и беше, както мислеха, син на Йосиф.“ Но дори Лука без колебание нарича и двамата съпрузи Негови родители, а не само Мария, когато казва: „Всяка година родителите Му отиваха в Йерусалим за празника Пасха“ (Лука 2:41). А ако някой смята, че тук става дума за Мария и нейните кръвни роднини, нека прочете също там у Лука: „А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него“ (Лука 2:33).

И така, щом самият евангелист Лука разказва, че Христос не е роден от съюза с Йосиф, а от девицата Мария, то защо нарича последния Негов баща, ако не защото считаме Йосиф за съпруг на Мария не по плътски съюз, а по брачен съюз? Поради това той е бил по-подходящ за баща на Христос, роден от неговата съпруга, отколкото ако Го беше осиновил.

Оттук става ясно, че думите „както мислеха, син на Йосиф“ са казани за онези, които си въобразяваха, че Той е роден от Йосиф, както другите хора.