Блаж. Августин Ипонски (354 – 430) — От Лука свето Евангелие, глава 16
8. И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
Защо Господ Иисус Христос предложи тази притча? Нима Му се хареса онзи слуга измамник? Той извършил измама спрямо своя господар. Получил не от онова, което сам беше направил. Нещо повече, откраднал и нанесъл загуба на господаря си, за да си приготви след това спокойно и безопасно място.
Защо тогава господарят го похвали? Не защото онзи слуга извърши измама, а защото предвиди последствията – нека се засрами християнинът, който няма промисъл, щом се възхваляват естествените качества дори на измамника.
И ето какво добави Иисус: „синовете на този век са по-досетливи от синовете на светлината“ (Лука 16:8). Те мамят, за да се погрижат за своето бъдеще. А за какъв живот се погрижи този управител? За онзи, от който ще бъде принуден да премине. Той се погрижи за временния живот, а ти не се грижиш за вечния?
Затова не обичайте измамата, но, както е казано: „придобивайте си приятели с неправедното богатство“ (Лука 16:9).
13. Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
Думата „мамона“ се превежда от еврейски като „богатство“, откъдето и в пуническия език така се нарича печалбата. Какво тогава да правим? Какво заповядва Господ? „Придобивайте си приятели с неправедното богатство, та когато обеднеете, да ви приемат във вечните жилища“ (Лука 16:9).
Това лесно може да се разбере така: трябва да даваме милостиня, да споделяме с нуждаещите се, защото чрез тях получава Христос. Ето какво казва Той: „Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). И още на друго място казва: „Който напои едного от тия малките само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42).
Разбираме, че трябва да даваме милостиня и да не подбираме прекалено кому да дадем, защото не можем да изследваме сърцата. А когато даваш на всички, тогава ще достигнеш и до най-малките, които имат нужда. Ти си гостолюбив, приготвяш дома си за пътници. Нека тогава бъде допуснат и недостойният, за да не бъде изключен достойният. Защото ти не можеш да съдиш и да изпитваш сърцата. (Проповеди)