Справедливо Господ в Евангелието говори за едно безплодно дърво: „Ето, вече трета година идвам при него и не намирам на него плод; ще го отсека, защо само да изтощава земята“ (Лука 13:7). Но градинарят възпрепятства това, като каза: „На следващата година ще дойдеш и ще го отсечеш.“

Това дърво е човешкият род. Господ посети това дърво по времето на патриарсите, сякаш през първата година. Посети го по времето на закона и пророците, сякаш през втората година. Ето, в Евангелието се явява третата година. Вече сякаш трябва да бъде отсечено, но милосърдният спира милосърдния.

Този, който искаше да покаже милосърдие, сам се противопостави чрез възражението. „Остави го, — казва той, — и през тази година“; той го обиколи и прекопа — а ровът е знак на снизхождение — и го натори, очаквайки дали няма да даде плод. Но, понеже то отчасти дава, а отчасти не дава плод, ще дойде неговият господар и ще го отсече.

И целият човешки род, както тази жена, беше приклонен към земята. … Дяволът и неговите ангели наведоха душите на хората към земното, за да не търсят те висшето, а да се обръщат към временните и земни неща.

Господ казва това за жената, която сатаната беше вързал вече осемнадесет години. И беше вече време тя да бъде освободена от своите окови и то освободена в съботен ден. Но юдеите, сами бидейки приклонени, започнаха да злословят Този, Който изправя. Макар и да знаеха какво заповядва Господ за съботата, те не разбираха духовния му смисъл, разглеждайки го със земно сърце. Защото по плът празнуваха тайнството на съботата, а духовния му смисъл не виждаха.

И така, пастирите от близкото място дошли да видят Христа, а влъхвите отдалеч дошли да Му се поклонят.

Това е смирението, чрез което дивата маслина се удостоила да бъде присадена към питомната маслина и противно на своята природа да ражда маслини, понеже природата получила изменение по благодат. Защото, когато целият свят бил обрасъл с тази дива маслина и станал горчив, той бил угоен и просиял под въздействието на благодатта на присаждането.

Защото народите идват от краищата на земята според пророчеството на Йеремия, казвайки: „Наистина, лъжа са наследили нашите отци“ (Йер. 16:19). И идват не от една част на света, но, както казва Евангелието от Лука: „ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще възлегнат (“ще насядат” в бълг. превод) с Авраам, Исаак и Иаков в Царството Небесно“ (Лука 13:29).