Думите на Господа: „и косъм от главата ви няма да загине“ (Лука 21:18) могат по-скоро да се разбират не за дължината, а за броя на космите; затова Той казва и на друго място: „А у вас и космите на главата са всички преброени“ (Лука 12:7).

Казвам това не защото мисля, че в някое тяло ще погине нещо, което по природа му принадлежи, а защото онези безобразия, с които тялото се е родило (а то се е родило с тях, разбира се, за да бъдат знак за състоянието на нашата настояща смъртност, наложено като наказание), ще се върнат в тялото, но така, че макар същността на тялото да остане цяла, безобразието няма да остане.

Наистина, ако един човек-художник може да разтопи статуя, която по някаква причина е направил некрасива, и да я възпроизведе в красива форма така, че от веществото ѝ нищо да не се изгуби, а да бъде отстранена само нейната некрасивост – и ако в предишната ѝ фигура е имало нещо лошо или нехармонично с цялото, той не го отнема и не го отделя от масата, послужила му за материал, а го разпределя в цялата маса, за да премахне само недостатъка на статуята, без да намалява нейната големина, то какво трябва да мислим за всемогъщия Художник?

Нима Той няма да бъде в състояние да премахне всички безобразия на човешките тела – не само обикновените и обичайните, но и редките и чудовищните, които са свойствени на настоящия ни бедствен живот, но биха били оскърбление за бъдещото блаженство на светците – да ги премахне така, че макар и да са естествени, макар и безобразни порождения на телесната субстанция, тяхното отстраняване да не причини на тази субстанция никаква загуба? (За града Божи) 

И тъй, „откуп на душата на човека е неговото богатство“ (Притч. 13:8, Септуагинта). Такова богатство нямаше този суетен и неразумен богаташ. Защото той не изкупи душата си с милостиня, а криеше плодовете, подлежащи на гибел. Скри, казвам, плодове, подвластни на тление, и сам изпадна в гибел, без да даде нищо на Господа, при Когото му предстоеше да отиде. Какъв ще бъде видът му на онзи съд, когато чуе: „Гладен бях, и не Ми дадохте да ям“ (Мат. 25:42)?

Той се стремеше да насити душата си с разкошни и прекомерни ястия и с гордост презираше множеството празни стомаси на бедните. Не знаеше, че утробите на бедните са по-полезни от неговите житници. Защото това, което той скри в житниците си, лесно можеше да бъде откраднато. А ако беше скрил нещо в утробите на бедните, то макар на земята да се усвоява, на небето се съхранява в безопасност. Затова „откуп на душата на човека е неговото богатство“. (Проповеди)

Ако човек няма богатствата на този век, не бива да ги търси в света чрез зли дела; а ако ги има, трябва да ги съхранява на небесата чрез добри дела. Ако богатствата идват, те не трябва да подтикват мъжествената християнска душа към гордост; а ако си отиват, не бива да я съкрушават.

По-добре да размишляваме върху думите на Господа: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:34). И когато чуваме призива да имаме сърцата си горе, трябва без всяко лицемерие да отговаряме така, както обичайно изповядваме – че те наистина са въздигнати нагоре.

„Да бъде кръстът ви препасан и светилниците – запалени“. Какво означава да се препаше кръстът? Да се обуздават плътските желания – това е въздържанието. А да имаме горящи светилници означава да светим с добри дела и да горим – което е праведността.

Не премълчава и целта на това, като добавя: „И бъдете като човеци, които чакат господаря си да се върне от сватба“ (Лука 12:36). Когато Той дойде, ще ни възнагради за това, че сме се въздържали от страстните желания и сме изпълнявали заповедта за милост, за да царуваме в Неговия покой – мир съвършен и непреходен, без стремеж към зло и с най-висша наслада от доброто. (За въздържанието)

Много хора злоупотребяват с Божието дълготърпение, като увеличават своето нечестие. И казва злият раб: „Господарят ми се бави“, и започва да бие своите съслужители и да яде и пие с пияниците (Лука 12:45). „Ще дойде господарят на този раб в ден, когато не го очаква, и в час, когато не знае, и ще го накаже строго“ (Лука 12:46).

Има много слуги и настойници, които навреме дават храна на своите съслужители. Казано е: „ще го отдели“ (διχοτομήσει αὐτόν), тоест ще отдели добрите от злите. И ще му определи участ с лицемерите (срв. Лука 12:46). Не всички слуги ще бъдат наказани, защото има и такива, които очакват идването на господаря. За тях е казано: „Блажен онзи раб, когото господарят му, като дойде, намери да постъпва така“ (Лука 12:43). И тъй, Той ще дойде и ще ги раздели.

Ако състоянието на онези, които не познават Божия закон, е по-лошо от състоянието на онези, които го познават, как тогава да разберем думите на Господа в Евангелието: „Рабът, който не знаеше волята на господаря си и извърши достойно за наказание, ще бъде бит по-малко; а онзи, който знаеше волята на господаря си и извърши достойно за наказание, ще бъде бит много“ (Лука 12:48)?

Ето, Господ показва тук, че знаещият съгрешава по-тежко от незнаещия. Но не бива поради това човек да се оттегля в тъмнината на невежеството, за да търси в нея оправдание. Защото едно е да не знаеш, а съвсем друго – да не искаш да узнаеш. (За благодатта и свободната воля)

Нима дяволът е онзи противник, с когото християнинът трябва да се примири? [Не], но нека потърсим онзи противник, с когото трябва да се съгласим, за да не ни предаде на съдията, а съдията – на своя служител; нека го потърсим и да се помирим с него.

Ако грешиш, твой противник е Божието слово. Например, доставя ти удоволствие пиянството – то ти казва: „Не прави това“. Доставя ти удоволствие празното любопитство и празнословието – то ти казва: „Не прави това“. Доставя ти удоволствие прелюбодейството – Божието слово ти казва: „Не прави това“.

Във всеки грях, който искаш да извършиш по своя воля, то ти казва: „Не прави това“. То е противник на твоята воля, докато не стане създател на твоето спасение.

О, колко благ е този противник, колко полезен противник!