Дъщерята на началника на синагогата символизира юдейския народ, а [кръвотечивата] жена – Църквата от езичниците. Господ Христос, роден от юдеите по плът, се яви в плът пред самите юдеи; при езичниците Той изпращаше [апостолите], но Сам не ходеше. Неговият телесен и видим живот протичаше сред юдеите. Затова апостол Павел казва: „Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците, а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му” (Рим. 15:8-9). Затова Христос беше изпратен при юдеите. И Той вървеше, за да възкреси дъщерята на началника на синагогата.

Но изведнъж се появява жената и бива изцелена: тя е изцелена преди всичко заради своята вяра, а Спасителят сякаш остава в неведение. Защото как иначе да разбираме Неговите думи: „Кой се докосна до Мен?“ (Марк 5:30-31). Неведението на Бога е знак за тайна. Това има дълбок смисъл, тъй като е невъзможно да бъде в неведение Този, Който не може да бъде в неведение. Какво означава това?

Изцелената Църква от езичниците – телесното ѝ присъствие не се вижда от Христос, Чийто глас говори в псалмите: „Народ, който не познавах, ми служи; само по слух за мене ми се покоряват” (Пс. 17:44-45). Цялата вселена чу и повярва; юдейският народ видя и Го разпъна на кръст, но след това и той се обърна към Него. Така че и юдеите ще повярват, но това ще стане в края на вековете.

Проповеди, 63