Този човек бе езичник – стотник по звание. Юдейският народ вече имаше между себе си войски на Римската империя. Този човек предвождаше войници. Той беше под власт и сам имаше власт: като подчинен, проявяваше послушание; като имащ подчинени, даваше заповеди. … И ако Господ не влезе телесно в дома на този човек, Той все пак бе вече там в Своето величие, за да изцели неговата вяра и неговия слуга.

Същият този Господ се яви телесно сред Своя народ, с който имаше Завет. Той не се бе родил в някоя чужда земя. Не бе в друга страна, че там да пострада, да ходи, да понася човешките Си страдания или да извършва чудесата Си. Нищо от това не се случи сред други народи. Но чрез стотника се изпълни пророчеството, изречено за Него: „Народ, който не познавах, Ми служи“ (Пс. 18:44) А как стотникът Го позна? Чрез „слушането на ухото, което чу словото Ми“ (Йов 42:5).