Иначе дъждът, когато се използва за обозначаване на някакво зло, се разбира като тъмнината на суеверието; слуховете на хората се сравняват с ветрове; потопът означава похотта на плътта, която като че ли залива земята, и защото това, което благополучието донася, бива прекъснато от нещастието.

Нищо от тези неща не плаши този, чийто дом е основан върху скала, тоест този, който не само чува заповедта на Господа, но и я изпълнява. А за всички тези неща се излага на опасност онзи, който чува, но не изпълнява.

За проповедта на Планината