Не, казва Той, не желайте да станете известни по същия начин, както лицемерите. Очевидно е, че лицемерите нямат в сърцето си това, което показват пред очите на хората. Защото лицемерите се преструват, сякаш изпълняват ролята на други персонажи, точно както в театралните пиеси. Например, този, който играе ролята на Агамемнон в трагедия или на друг герой, и не е самият този човек, а го представя, се нарича лицемер (hypokrites на гръц. ез. със значението на “актьор”). По същия начин, в Църквата или във всяка област на човешкия живот, всеки, който иска да изглежда такъв, какъвто не е, е лицемер. Защото той се преструва, но не се разкрива като праведен човек; защото поставя целия плод на своето действие в похвалата на хората, която дори преструващите се могат да получат, докато заблуждават тези, на които им изглеждат добри, и биват хвалени от тях.

Но такива не получават награда от Бога, който изпитва сърцето, освен ако това не е наказанието за тяхната измама. От хората, казва Той, те вече са получили своята награда и затова с най-голяма правота ще им се каже: „Махнете се от мен, вие, които вършите измама; носихте Моето име, но не вършихте Моите дела.“ Следователно тези, които вършат милостинята си само за да имат слава от хората, вече са получили своята награда. Обърнете внимание, – не ако получат слава от хората, а ако вършат милостиня именно с цел да получат тази слава, както бе обсъдено по-горе. Защото похвалата от хората не бива да бъде търсена от онзи, който постъпва праведно, но е редно да следва този, който постъпва праведно, така че да получат полза тези, които могат да подражават на това, което хвалят.

Лицемерът е човек, който както в Църквата, така и във всекидневния човешки живот иска да изглежда такъв, какъвто не е. Защото той се преструва, без да проявява праведност, защото вярва, че цялата му печалба е в човешката слава, която дори лицемерите могат да спечелят, като заблуждават онези, пред които изглеждат добри и чрез които се прославят. Но такива нямат награда от виждащото сърце на Бога, освен наказанието за измама. Защото те вече са получили, казва той, от хората своята награда. И за тях най-справедливо ще бъде казано: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Защото произнасяхте Моето име, а делата Ми не вършихте“. Следователно онези, които правят милостиня само за да се прославят пред хората, вече са получили наградата си, а ако не се прославят пред хората, то те го правят, за да се прославят, както бе обсъдено по-горе. Защото онзи, който постъпва правилно, не бива да [търси] похвала от хората, а самата похвала трябва да следва онзи, който постъпва правилно, за да могат онези, които могат да подражават на това, което се хвали, да преуспяват, а не за да може онзи, който е хвален, да смята, че те са му от някаква полза.

За проповедта на планината

Затова нека новият народ, който е призован към вечно наследство, свободно да ползва словото на Новия завет и да казва: „Отче наш, Който си на небесата“, т.е. мястото, където царуват светостта и правдата. Защото Бог не съществува пространствено. Небесата могат да бъдат в известен смисъл „по-висши“ тварни тела на света, дори и да остават сътворени, и затова не могат да съществуват извън някакво пространствено място. Но вие не мислете за [тези думи на молитвата] пространствено, сякаш птиците са по-близо до Бога, отколкото ние. Не е написано, че „Господ е по-близо до високите хора“ или „по-близо до онези, които живеят на по-високи хълмове“. А е писано: „Господ е близо до съкрушените по сърце и спасява съкрушените по дух“, тоест, близо е до онези, които са смирени.

Нека не мислим, че в този текст думата „небе“ означава вселената на небесните тела, защото думата „земя“ е за всякакъв вид тяло. Трябва да пренебрегнем целия свят, когато събираме съкровище на небето. Тук се говори за това небе, за което е казано: „Небето на небето е на Господа“ (Небето е небе на Господа, Пс. 113:24) . Освен това, тъй като трябва да положим съкровището и сърцето си върху това, което ще остане завинаги, а не върху нещо, което ще премине, споменаваното тук небе означава духовния небесен свод, защото „небе и земя ще преминат“ (Мат. 24:35).

Това място следва да се разбира така: знаем, че всички наши дела са чисти и желани в Божиите очи, ако те се извършват с чисто сърце, тоест със стремеж към висшата цел на любовта, защото любовта е изпълнението на закона (Рим. 13:10).

Затова окото следва да разбираме тук като самото намерение, с което вършим всичко, което правим. Ако [това намерение] е било чисто и правилно и насочено към това, към което трябва, тогава всички наши дела, които извършваме според това намерение, непременно са добри.

Всички тези дела [Христос] нарече „цялото тяло“; също така и апостолът нарича някои дела „наши членове“, когато ги осъжда и предписва да бъдат умъртвени, казвайки: „И тъй, умъртвявайте земните си членове: блуд, нечистота, любостяжание“ (Кол. 3:5) и други подобни [дела].

За Господнята Проповед на планината

Не бива да се тълкуват тези примери алегорично и да разследваме какво се обозначава с небесните птици или полските лилии; те са само примери, които доказват Божията грижа за по-голямото чрез Неговата грижа за по-малкото.