Ако изследваме какво означава планината, ще разберем, че тя символизира висшите заповеди на праведността, доколкото тези, дадени на юдеите, били по-малки. Единият Бог, чрез светите пророци и Своите служители, съгласно най-вярното разпределение на времената, даде по-малки заповеди на народа, който тогава трябваше да бъде свързан със страх. А висшите заповеди чрез Своя Син Той даде на народа, комуто вече подобаваше да бъде освободен чрез любовта.

Подобно на Мойсей Иисус даде новия закон също на планина. Двата закона са дадени от един Законодател: единият – за да свърже със страх, а другият – за да освободи чрез любов.

За проповедта на Господа на планината

Изразът, който виждаме тук, „И Той отвори устата Си“, може би елегантно подсказва само чрез паузата, че проповедта ще бъде по-дълга от обичайното. Освен това, не е изключено, че изразът има и по-дълбок смисъл: сега се казва, че Той сам е отворил устата Си, докато при стария закон Бог е отварял устата на пророците.

За това четем и на друго място: “И смирените духом ще спаси” (Пс. 33:19). А за да не би някой да си помисли, че Господ проповядва бедност, която понякога се понася по необходимост, Той добавя “духом”, за да разбереш, че под това не бедност, а смирение. Блажени нищите духом, които заради Светия Дух са нищи по своя воля. Защото именно за такъв род нищи говори Спасителят чрез пророк Исайя: Господ ме помаза, за да благовестя на бедните, че Той Ме прати (Ис 61:6).

Коментари върху Евангелието от Матей

Това не е онзи плач, който се пролива над умрелите според общия закон на природата, но над умрелите заради своите грехове и пороци. Така и Самуил оплаквал Саул, защото Господ се разкаял, че го помазал за царство над Израил. Също и апостол Павел казва, че плаче и скърби за тези, които след прелюбодеяние и осквернение не принасят покаяние.

Коментари върху Евангелието от Матей

Смятам, че това е земята, за която се говори в псалмите: “Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите” (Пс. 141:5). Защото тя обозначава определена твърдост и неизменност на вечното наследство, където душата чрез добро разположение все едно че намира покой на своето място, както тялото на земята, и където душата се храни от своята храна, както тялото от земята. Това е покоят и животът на светиите. Кротки са тези, които отстъпват пред нечестивите и не се противят на злото, но побеждават злото с добро. Затова далече от кротостта са тези, които спорят и се сражават за земните и преходни неща. Блажени са кротките, защото те ще наследят земя, от която не могат да бъдат изгонени.

За проповедта на Господа на планината

Чуй какво следва по-нататък: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Както ти постъпиш, така и с теб ще постъпят. Постъпвай с другите така, както би искал да постъпват с теб. Защото ти пребиваваш в изобилие и се нуждаеш: ти изобилстваш с временни неща, а се нуждаеш от вечни. Ти чуваш бедния човек, но и сам си беден пред Бога. От тебе просят, но и ти просиш. И както ти постъпваш с твоите просители, така и Бог ще постъпи със Своите. Защото ти си едновременно и препълнен, и нямащ: изпълни нямащия със своята пълнота, за да се изпълни и твоят недостиг от Божията пълнота.

Проповеди

Чуй какво следва по-нататък: Блажени чистите по сърце, тоест тези, които имат чисто сърце, ще видят Бога. Това е пределът на нашата любов. Предел, при който достигаме съвършенството, а не се унищожаваме. Храната има предел, дрехата има предел: храната – защото тя се унищожава по време на ядене, а дрехата – защото се усъвършенства, когато я тъкат. Предел има и едното, и другото: но единият води към унищожаване, а другият – към съвършенство. Каквото и да правим, както и добре да постъпваме, към каквото и да се стремим, с каквото и похвално нещо да се възпламеняваме, каквото и безупречно нещо да жадуваме – след като достигнем до съзерцание на Бога, няма да имаме нужда от нищо по-голямо. Защото какво още да иска този, в когото Бог присъства? Или какво ще бъде достатъчно за този, комуто е недостатъчен Бог? Ние искаме да видим Бога, стремим се да видим Бога, ние горим от желанието да видим Бога. А кой не? Но забележете, че е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Приготви това, с което ще Го видиш. Или, ако се обърнем към телесните образи, как искаш да видиш изгрева на слънцето с възпалени очи? Ако очите са здрави, тази светлина ще бъде наслада, а ако не са здрави, тази светлина ще бъде мъчение. Защото не ти е позволено да съзерцаваш с нечисто сърце това, което се съзерцава само с чисто сърце.

В света съвършенството е там, където няма противодействие. И затова Божиите синове са миротворци, защото нищо не противостои на Бога, и непременно синовете трябва да имат подобие на Отец. Сами по себе си миротворци са тези, които, след като са усмирили и подчинили на разума, т.е. на ума и духа, движението на своята душа, и след като са успели да обуздаят плътските си желания, достигат Божието царство, където всичко е устроено по такъв начин, че всичко, което е забележително и превъзходно в човека, властва без противодействие над всичко останало, което е присъщо на нас и на животните. И именно това, което се възвисява в човека, т.е. умът и разумът, се подчинява на най-доброто, което е самата истина  на Единородния Божи Син.

За проповедта на планината

Под съд (крина) поставя свещта всеки, който, в името на светски интереси скрива и укрива светлината на благото учение. А на свещник поставя свещта този, който подчинява тялото си на в служба на Бога, за да бъде възвестяването на истината висшето, а поробването на тялото – низшето.

За проповедта на планината

За това, че и най-малката вина на учителя вреди на учението

Той укорява фарисеите за това, че те, презирайки Божиите заповеди, създали свои собствени предания; затова и тяхното учение сред народа не им принася полза, доколкото те нарушавали дори най-малкото предписание на закона. Можем да разбираме това и по друг начин: образоваността на учителя, повредена даже от малък грях, го сваля надолу от висшата степен и той не получава полза от своето изучаване на праведността, която дори  най-малката вина унищожава. Съвършеното блаженство се състои в това, да изпълниш на дело онова, което учиш с думи.

Коментари върху Евангелието от Матей

Под жертвеника, който се намира навътре в Божия храм, можем духовно да разбираме самата вяра, чийто образ е видимият жертвеник. Защото какъвто и дар да принасяме на Бога, било то пророчество, поучение, молитва, химн, псалм или друг духовен дар, който се е представил на душата, той не може да бъде приет от Бога, ако не е подкрепен от искрена вяра и не е твърдо и непоколебимо утвърден в нея, така че това, което изричаме, да бъде чисто и безупречно.

За проповедта на Господа на планината

Кодрант е вид монета, която съдържа две лепти. Ето защо и в другото Евангелие се казва, че бедната вдовица е сложила кодранта в съкровищницата, а в още едно се казва: „две лепти“. Това не означава, че евангелията не са съгласни помежду си, а че един кодрант се състои от две по-малки монети, т.е. две лепти. И така, ето какво казва Той: „Няма да излезете от тъмницата, докато не се освободите даже от най-малките грехове”.

Коментари върху Евангелието от Матей

Тъй като по-горе Той говори за пожеланието към жена, сега Той с право нарича око мислите и чувствата, които се обръщат към различни неща. А чрез дясната ръка и други части на тялото се показват първите движения на волята и страстта, защото ние  завършваме с действие това, което започваме с мисълта. И така, трябва да се пазим да не би това, което е най-доброто в нас, да се склони бързо към порока. Защото ако дясното око и дясната ръка съблазняват, толкова повече това, което в нас е ляво.

Ако душата се колебае, толкова повече тялото,  което е по-податливо на грехове. Иначе казано: с дясното око и дясната ръка се показва нашата привързаност към братята, жената, децата,  роднините и ближните. Ако ние  забележим, че те се оказват пречка за съзерцанието  на истинската светлина, трябва да отсечем такъв вид част, така че докато желаем да спечелим другите, да не погубим самите себе си за вечността. Така е и за първосвещеника, чиято душа е посветена в служение на Бога, е казано: „не бива да се осквернява с допиране дори до умрелия си баща, или майка си, или синове (Лев. 21:11)“, т.е. да не познава никаква друга привързаност освен към Този, на Чието служение е посветен.

Коментари върху Евангелието от Матей

Господ казва това, разбира се, не толкова в смисъл, че трябва да вървиш пеша, а че трябва да си готов да го направиш. Защото в самата християнска история, която е меродавна, няма да откриете подобно нещо да е правено от светците или от Самия Господ, когато в Своята човешка природа, която Той снизходително възприе, ние показа пример как да живеем. В същото време, ще ги откриете, почти на всички места, готови да понесат спокойни всичко, което може да им се наложи злонамерено.

Но когато Той ни призовава към това чрез Единородния Син, Той ни призовава да бъдем като Него. Защото, както е казано в следващите стихове, Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите, и изпраща дъжд над праведните и неправедните.

Може да разберете Неговото слънце не като това, което е видимо за телесните очи, а като онази мъдрост, за която е казано: „Тя е сиянието на вечната светлина“; или както е казано: „Слънцето на правдата изгря над мен“; и отново: „А за тези, които се боят от името на Господа, ще изгрее Слънцето на правдата.“ По същия начин можете да разберете дъжда като напояването с учението на истината, защото Христос се е явил както на добрите, така и на злите, и е проповядван на добрите и злите.

Или може би предпочитате да разберете слънцето като онова, което е дадено за телесните очи не само на хората, но и на животните; и дъжда, който носи плодове, дадени за освежаване на тялото, което, според мен, е по-вероятното тълкувание.

Понеже духовното слънце не изгрява освен за добрите и светиите; защото именно това оплакват нечестивите в книгата, наречена „Премъдрост Соломонова“: „И слънцето не изгря над нас.“ А духовният дъжд не напоява никого освен добрите; защото нечестивите са представени чрез лозето, за което е казано: „Ще заповядам на облаците си да не валят дъжд върху него.“

Но независимо дали разбирате едното или другото, това става чрез великата Божия доброта, която сме призовани да подражаваме, ако желаем да бъдем деца на Бога.

Тъй като Бог ни призовава към това чрез Самия Свой Единороден Син, Той ни призовава към Своето подобие. Защото Той, както подобаващо е казано, заповядва на Своето слънце да изгрява над злите и добрите и праща дъжд на праведните и неправедните. Или може под „Своето слънце“ да разбираш не онова, което е видимо за телесните очи, а Премъдростта, за която е казано: „Тя е отражение на вечната светлина“ (Прем. 7:26), а също и: „Изгря за мен Слънцето на правдата“. И още: „А за вас, които благоговеете пред името Господне, ще изгрее Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2). Също и под „дъжд“ може да разбираш оросяването с истинското учение, защото Христос се е явил както на добрите, така и на злите, и проповядваше благата вест и на добрите, и на злите.