Всички вярващи знаят за царския син и неговото сватбено пиршество. Обядът, приготвен от Господа, е достъпен за всеки, който го приема достойно. Важно е всеки да прецени как пристъпва към него, дори и да не му е забранено да присъства. Светото Писание ни учи, че има два пира на Господа: на единия идват и добри, и зли, а на другия злите не идват. На онзи пир, за който току-що чухме при четенето на Евангелието, се събраха и добри, и зли гости. Всички, които отказаха да дойдат, са зли, но не всички, които дойдоха, са добри.

Сега се обръщам към вас, добри гости на този пир. Бъдете внимателни към думите: Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не разпознава Тялото Господне (1 Кор. 11:29). Това казвам на вас: не търсете доброто извън Църквата и не пренасяйте злото вътре в нея.

Проповеди

Ще каже някой: Какво толкова има в един човек? С какво да се удивим? Какво особено има в това, че сред множеството, поканено от господаря, се е промъкнал един без подобаваща за сватбен пир одежда? Нима заради него стана възможно да се каже, че били повикани и добри, и зли?

Внимавайте и разберете, братя мои! Този един не е просто сам за себе си — той представлява множеството на онези, които са като него.

Проповеди

И тъй, каква е сватбената дреха? Ето каква: „Целта на поръчението, казва апостолът, е любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тим. 1:5). Това е сватбената дреха.

Но не всяка любов – защото често изглежда, че се обичат и онези, които вършат дела с нечиста съвест. И такива, които заедно извършват грабежи, или обичат заедно да се занимават с магьосничество, или посещават заедно представления, и викат заедно на състезания с колесници или на боеве с диви зверове – всички те често се обичат помежду си, но не с онази любов, която е от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра.

А ето коя любов е сватбената дреха: “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що дрънчи” (1 Кор. 13:1). Влязоха онези, които говорят на езици, и ги питат: „Как влязохте без сватбена дреха?“  Апостолът казва: “И ако имам пророчество, и знам всички тайни, и притежавам всяко познание и всяка вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).

Така всички тези човешки чудеса могат да бъдат като дреха – но не сватбена дреха. Ако имам всичко това, казва апостолът, но нямам Христос, то аз съм нищо.

Значи ли това, че пророчеството е нищо? Или че познанието на тайнствата е нищо? Не –  всичко това не е нищо. Нищо съм аз: ако всичко това имам, а любов нямам – аз съм нищо.

И ето: Царят влезе да види насядалите (Мат. 22:11). Вижте, братя, задачата на слугите беше само да поканят и доведат добри и зли. Никъде не се казва, че слугите са преглеждали гостите, че са открили сред тях човек, който не бил облечен в сватбена дреха, или че са се обърнали към него с въпрос. Не това е написано. Господарят на дома влезе, господарят го забеляза, господарят го отдели от другите, господарят го изгони. Това не бива да се пропуска.

Царят, като влезе да види насядалите, видя там човек, облечен не в сватбена дреха, и му каза: Приятелю, как си влязъл тук без сватбена дреха? А той мълчеше.

Този, който зададе въпроса, беше Този, пред когото не можеш да излъжеш.

Подобаващата дреха се съзерцава, разбира се, в сърцето, а не по тялото, защото ако тя беше външна, слугите щяха да я забележат и нямаше да я пропуснат. А каква трябва да бъде тази дреха, научете от следните думи: „Свещениците Твои ще се облекат с правда“ (Пс. 131:9).

За същото това облекло в правда говори и апостолът: „…само да не се окажем голи, когато сме облечени“ (2 Кор. 5:3).

Ето така този човек, който се е укрил от слугите, бил открит от Господа. Бил попитан и мълчал, бил вързан и изхвърлен – осъден като един от мнозина.

Проповеди