Тук, за да съобщи тази истина, Господ постъпи пророчески. В случая с това дърво Той желаеше не само да покаже чудо, но с това чудо да предаде нещо, отнасящо се към бъдещето. Имаме много такива примери на поучение и убеждение, дори и да се противопоставяме. Най-напред: с какво съгреши дървото, като не даде плод? Дори ако на него не бе имало плод в определеното време, тоест когато узряват плодовете, и тогава не би имало вина в дървото, защото дървото, не притежавайки чувства, не може да бъде виновно. Освен това, както четем при другия евангелист, говорещ за същото, още не беше време за събиране на смокини (Марк 11:13). Това беше времето, когато смокинята се покрива с нежна зеленина, което, както знаем, става преди узряването на плодовете. И тук трябва да си представим, че денят на Господните страдания наближаваше и ние знаем кога пострада Той. И за да го изрази ясно, евангелистът отбелязва, че още не било време за смокинята да даде плодове.

Ако това беше просто чудо, без пророческо предизобразяване, тогава за милосърдието и милостта на Господа повече би прилягало, ако, намирайки изсъхнало дърво, го беше върнал към живот. Това повече би съответствало на изцеляването от Него на болните, очистването на прокажените, възкресяването на мъртвите.

А тук напротив, сякаш в противоречие с обичайното Си правило на милосърдие, Той намери зеленеещо дърво, което все още не дава плодове, тъй като времето му не беше дошло, но се подготвяше да даде плод – и какво прави? Изсуши го. Той като че ли казва на човека: „Не се радвам за изсушаването на дървото. Постъпвайки така, искам да ти покажа, че не действам без причина, а за да се научиш: Не дървото проклех, не безчувственото дърво наказах, но на теб вдъхнах страх – за това, че който и да си ти, – да не подведеш Христос, когато Той огладнее, за да можеш да се надяваш, че ще бъдеш в сезона на узряването на плодовете, а не във времето на разлистването.“

Проповеди