В това четиво чухме: „А когато ви предават, не се грижете как или какво да говорите, защото не вие ще говорите, а Духът на вашия Отец ще говори във вас.“ И на друго място Той казва: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Мат. 28:20).

Нима онези, които тогава чуха този глас, ще пребъдат до края на века? Но Господ се грижеше не само за тях, които скоро щяха да напуснат този живот, но и за останалите – и за нас самите, и за онези след нас, които ще пребивават в този живот, нашите приемници; Той виждаше всички като едно в Своето тяло.

Затова този глас, който казва: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“, бе чут не само от тях, но и от нас. И ако тогава не сме го чули в нашето знание, то сме го чули в Неговото предведение.

Ето защо ние, тихи като овце сред вълци (Мат. 10:16), трябва да се придържаме към заповедите на Този, Който ни наставлява да бъдем „прости като гълъби и мъдри като змии“. Прости като гълъби – за да не вредим никому; мъдри като змии – за да се пазим да не ни навреди някой. (Проповеди, 64A.2)

Евангелието е живот, а нечестието и невежеството са смърт за душата. И така, [душата] може да „умира“, и при това да остава безсмъртна.

Как е безсмъртна? По това, че в нея винаги съществува някакъв живот, който никога не изчезва. А как „умира“? Не така, че животът напълно изчезва, а като се лишава от истинския живот. Защото и душата, и животът са различни неща, и самата душа има свой собствен живот.

Обърни внимание на реда в творението: животът на тялото е душата, а животът на душата е Бог. Както в тялото трябва да присъства животът, тоест душата, за да не умира тялото, така и в душата трябва да присъства животът, тоест Бог, за да не умира душата.

Как умира тялото? Като бъде лишено от душата. А как умира душата? Като бъде оставена от своя живот – Бога.

Затова, като разбереш това, знай твърдо и се придържай към него: тялото е мъртво без душата, а душата е мъртва без Бога. Всеки човек без Бога има мъртва душа.

Ти скърбиш за мъртвите – по-добре скърби за греховете; скърби за нечестието, скърби за неверието. (Проповеди 65.5)