Въздвижение на честния Кръст Господен

Честният Кръст е оръдието, върху което Господ Иисус Христос доброволно приел страдание и смърт за спасението на света. На Голгота Той бил разпнат между двама разбойници, а над главата Му бил поставен надписът: „Иисус Назорей, Цар Иудейски“ (Йоан 19:17–22). Чрез Своята жертва Христос превърнал знака на позора и смъртта в знамение на победата и живота. Затова апостол Павел проповядва „Христа разпнатия“ и нарича словото за Кръста Божия сила за спасяващите се (1 Кор. 1:18–24).

Сам Господ предсказал кръстната Си смърт чрез образа на медната змия, издигната от Мойсей в пустинята: „Както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Йоан 3:14–15; срв. Числа 21:4–9). Той казал още: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Йоан 12:32).

След прекратяването на гоненията срещу Църквата св. император Константин Велики наредил да бъдат разчистени местата на Голгота и Господния гроб в Йерусалим. Там бил изграден величествен храмов комплекс, обхващащ мястото на Разпятието и гроба, от който Христос възкръснал. Съвременникът на събитията Евсевий Кесарийски описва разкриването на Господния гроб и строежа на храма, осветен тържествено през 335 г.

Църковното предание свързва тези събития със св. равноапостолна царица Елена, майката на Константин. При разкопките били намерени три кръста. За да бъде разпознат Христовият Кръст, Йерусалимският архиепископ Макарий ги доближил последователно до тежко болна жена, според друга редакция до починал човек. При докосването до Господния Кръст станало чудо на изцеление или възкресяване.

Множество християни пожелали да видят и почетат светинята. Тогава св. Макарий застанал на високо място и издигнал Кръста пред народа. Вярващите се покланяли и възгласяли: „Господи, помилуй!“ От това въздигане произлиза и името на празника – Въздвижение, тоест издигане на Кръста за всеобщо поклонение.

Празникът се оформил в непосредствена връзка с освещаването на йерусалимските храмове. Поклонницата Егерия свидетелства, че в края на IV век годишнината на освещаването и паметта за намирането на Кръста се чествали в продължение на осем дни. В Йерусалим се събирали епископи, монаси и миряни от различни области, а тържествеността била сравнима с Пасха и Богоявление.

През VII век персийските войски превзели Йерусалим и отнесли частта от Честния Кръст, която се пазела там. След победата на император Ираклий светинята била върната на християните и отново тържествено внесена в Йерусалим. Споменът за това възстановяване по-късно се съединил с древния празник на Въздвижението.

Богослужението на празника поставя в средата на храма украсения Кръст. Архиереят или свещеникът го издига пред народа, а вярващите се покланят и многократно пеят „Господи, помилуй“. Така историческото събитие от Йерусалим се преживява отново във всяка православна църква.

Макар Въздвижение да е велик Господски празник, той е и ден на строг пост, защото радостта от победата на Кръста е неразделна от спомена за Христовите страдания