Успение на свети Йоан Рилски

Св. преподобни Йоан Рилски, великият български пустинножител и чудотворец, се родил в село Скрино, близо до Средец, от благочестиви родители. Още от младини той възлюбил Бога, живеел кротко и благочестиво и се стараел да пази Христовите заповеди. След смъртта на родителите си раздал своето имущество на бедните, оставил света и приел монашество.

Воден от желание за по-дълбок духовен живот, преподобният се оттеглил в планинска пустиня. Там живеел в пост, молитва, бдения и безмълвие, облечен в груба дреха и хранейки се с това, което намирал в планината. По-късно, прогонван от бесовски нападения и избягвайки човешката слава, той се заселил във вътрешността на Рила планина, където намерил пещера под висока скала и продължил своя строг подвиг.

Бог прославил Своя угодник още приживе. При него идвали болни и страдащи, които по молитвите му получавали изцеление. Славата му достигнала и до благочестивия български цар Петър, който пожелал да го види. Но преподобният, пазейки своето безмълвие, не приел царските дарове и особено златото, а изпратил на владетеля духовно наставление: да бъде милостив, кротък, достъпен за бедните и винаги да помни смъртта и небесното царство.

Около св. Йоан постепенно се събрали ученици, които пожелали да подражават на неговия живот. Те построили църква и манастир, а преподобният станал техен духовен отец и наставник. Той ги учел на пост, молитва, смирение, послушание и постоянство в духовния подвиг.

Като предузнал приближаването на своя край, св. Йоан се отдал на гореща молитва. Със сълзи молел Бога да приеме душата му и да му изпрати добър ангел, който да го съпроводи при неговото отшествие. След това повикал учениците си, поучил ги да пазят монашеския устав и ги утешил с думите, че и след смъртта си няма да ги остави, а невидимо ще бъде с тях.

След като се причастил със светите Христови Тайни, преподобният легнал на земята, вдигнал ръце към небето и произнесъл думите: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си.“ Така мирно предал душата си на Бога на 18 август 946 г.

Учениците му с много сълзи погребали честното му тяло. Скоро всички узнали за кончината на светеца и започнали да се стичат към неговия гроб. Тялото му изглеждало като заспало и издавало благоухание, а болни и недъгави получавали изцеление по молитвите му.

По-късно св. Йоан се явил на учениците си и заповядал мощите му да бъдат пренесени в Средец. Когато отворили ковчега, намерили тялото му нетленно и благоуханно. Оттогава светите му мощи се прославили с множество чудеса и станали извор на утеха, изцеление и духовна сила за българския народ.

Тропар:

Основа на покаянието, пример на умилението, образ на утешението от духовното съвършенство, твоето житие бе равноангелно, преподобни; пребивавал в молитви, пост и сълзи, отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.