Успение на нашата Св. Богородица

Както е известно, от Кръста нашият Господ Иисус Христос дал заповед и св. Йоан Богослов приел Пресветата Му Майка в своя дом, където живеел заедно с брат си Яков и с майка си Саломия, сродница на Богородица. А когато дошъл моментът да завърши земния си живот, ангел Господен, според преданието това бил архангел Гавриил, ѝ известил това три дни по-рано.

Радостта на Божията Майка била голяма, защото щяла да срещне Своя Единороден Син и Бог на всички човеци. Затова тя отишла и се помолила на Елеонската планина, където обичал да се моли и Господ Иисус. След това се върнала в дома на Йоан, където съобщила за предстоящото си успение.

Преданието разказва, че на третия ден след явяването на ангела, малко преди Богородица да се упокои, апостолите не били всички в Йерусалим, а се намирали в далечни страни, където проповядвали Евангелието. Тогава внезапно облак ги грабнал и ги донесъл всички пред одъра, на който лежала Богородица и очаквала своето успение. Заедно с апостолите дошли и Дионисий Ареопагит, св. Йеротей –учителят на Дионисий, апостол Тимотей и останалите богомъдри йерарси.

Когато тя се упокоила, с псалми и песнопения положили тялото ѝ в гроба в Гетсимания. А понеже по Божи промисъл един от апостолите, според преданието това бил Тома, не присъствал на погребението на Божията Майка, той помолил да бъде отворен гробът, за да се поклони и той на тялото на Богородица.

Така след три дни отворили гроба и с удивление установили, че Пресвета Богородица е възкръснала телесно и се е възнесла на небесата. И, разбира се, цялото човечество, с благодарност за нейните молитви пред Спасителя Христос, възкликва: „Радвай се, о Майко на Живота!“