Рождество на Пресвета Богородица

Светите евангелисти не разказват за рождението и детството на Пресвета Богородица и не съобщават имената на нейните родители. Евангелията я представят вече като Девицата, сгодена за Йосиф, на която архангел Гавриил възвестил, че ще стане Майка на обещания Спасител (Лука 1:26–38). По древното църковно предание родителите ѝ, светите праведни Йоаким и Анна, дълги години нямали деца. Те понасяли с болка укорите на хората, но не преставали да се молят и да се надяват на Бога. Йоаким се оттеглил в пустинята за пост и молитва, а Анна изливала скръбта си пред Господа. На двамата било възвестено от ангел, че ще им се роди дете, чрез което благословението Божие ще достигне до целия свят.

Когато се родила дъщеря им, те я нарекли Мария и благодарили на Бога за Неговата милост. Нейното раждане сложило край на тяхната скръб, но значението му надхвърляло радостта на едно семейство. От това дете щяла да се роди по плът Божият Син, Иисус Христос. Родословията в Евангелието от Матей и Евангелието от Лука показват, че Неговото идване изпълнява дългото очакване на Израил и Божиите обещания за спасение (Мат. 1:1–16; Лука 3:23–38).

Разказът за Йоаким, Анна и рождението на Мария е записан най-рано в апокрифното „Протоевангелие на Яков“, съставено през втората половина на II век. То не принадлежи към каноничните книги на Новия Завет, но е оказало силно влияние върху църковното предание, богослужебната поезия и иконографията. Неговият разказ е изграден по подобие на старозаветната история за бездетната Анна и раждането на пророк Самуил (1 Цар. 1), като подчертава молитвата, Божието обещание и посвещаването на детето на Бога.

С рождението на Пресвета Богородица започва непосредствената подготовка за въплъщението на Христос. В нея се ражда тази, която свободно ще отговори на Божия призив: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38). Затова Църквата не разглежда нейното рождение като обикновен семеен празник, а като начало на радостта, която ще се изпълни с Рождеството Христово.

Това богословско значение е изразено в тропара на празника: Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог.

Свети Андрей Критски нарича празника „начало на празниците“ и врата, която води от старозаветните предобрази към благодатта и истината в Христос.

Рождество Богородично е един от дванадесетте велики празника на православната богослужебна година. Неговият точен произход не може да бъде установен напълно, но най-вероятно празникът възниква в Йерусалим през VI век. Обикновено появата му се свързва с освещаването на храма, построен близо до Овчата къпалня, днешния храм „Св. Анна“, на мястото, където местното предание поставяло дома на Йоаким и Анна и рождението на Пресвета Богородица. Причината да бъде избрана именно датата 8 септември не е напълно изяснена. Вероятно тя е свързана с освещаването на йерусалимския храм, но липсват достатъчно ранни свидетелства, които да потвърдят това окончателно. В началото на VIII век празникът вече бил добре установен на Изток, както показват запазените слова на св. Андрей Критски за Рождеството на Божията майка.

От Изток празникът преминал в Рим през VII век. Папа Сергий I, който управлявал между 687 и 701 г. и произхождал от сирийско семейство, разпоредил на този ден да се извършва тържествено молитвено шествие. Празникът присъства в ранните римски сакраментарии, но разпространението му в Западна Европа било по-постепенно и станало всеобщо едва през следващите столетия.

Особеното място на Рождество Богородично се вижда и от факта, че Църквата обикновено празнува деня на кончината на светците, която е тяхното раждане за вечния живот. Освен Рождеството Христово тя тържествено възпоменава земното рождение само на Пресвета Богородица и на св. Йоан Предтеча. В тяхното раждане се възвестява приближаването на Самия Христос: Предтечата ще подготви Неговия път, а от Пресветата Дева Той ще приеме човешка плът.