Богородица – Всех скорбящих радост

Празникът на Божията майка „Всех скорбящих Радост“ е свързан с едноименната чудотворна икона, чиято почит се утвърждава в Русия през XVII век. Самото название произхожда от началните думи на богородична стихира: „Всех скорбящих Радосте и обидимых Заступнице…“, в която Пресвета Богородица е възпята като утеха на скърбящите, защитница на онеправданите, помощница на болните и прибежище на изпадналите в беда. Иконографският тип се оформя в руското изкуство през втората половина на XVII век и съчетава традиционни православни мотиви с някои западноевропейски композиционни влияния. Най-ранното документално свидетелство за икона с това название е от 1683 г.

Самият църковен празник възниква през 1688 г. във връзка с чудотворното прославяне на иконата, намираща се в московския храм „Преображение Господне“ на ул. „Большая Ордынка“. Според църковното предание Евфимия Петровна Папина, сестра на Московския патриарх Иоаким, страдала от тежко и считано за неизлечимо заболяване. По време на молитва тя чула глас, който я насочил към иконата „Всех скорбящих Радост“ и ѝ поръчал пред нея да бъде отслужен водосветен молебен. След извършването му Евфимия получила изцеление на 24 октомври 1688 г. по стар стил. Именно в памет на това събитие тази дата била установена като ден за честване на иконата.

След чудото почитта към образа бързо се разпространява. Още непосредствено след 1688 г. е съставено „Сказание“ за чудотворната икона, както и специална служба по образеца на службата на Богородица Одигитрия; започват да се създават множество списъци на иконата. През следващите столетия „Всех скорбящих Радост“ се превръща в един от най-почитаните руски богородични образи, особено свързан с молитвата при болест, бедност, преследване и всякакви житейски скърби.