Зилот (от гръцки ζηλωτής, „ревнител“, „усърдник“) е прозвище, дадено на апостол Симон Зилот (Лука 6:15; Деян. 1:13), за да се различава от другия Симон – апостол Петър. В Евангелията от Матей (10:4) и Марк (3:18) той е наречен и Кананит – дума, произхождаща от еврейски език, чийто смисъл съвпада с „зилот“, тоест „ревнител“.
Изначално думата зилот не е била название на секта, а обозначение за човек с пламенна ревност за Бога и закона. Такава ревност е възприемана положително: сам Господ Бог в Писанието е наречен „ревнив Бог“ (Изх. 20:5; Пс. 68:10; Йоан 2:17). В този смисъл, апостол Симон Зилот е бил човек, дълбоко предан на вярата и закона, но в правилния, чист смисъл.
В по-късно време терминът „зилоти“ започнал да се използва и за радикално националистическо и религиозно движение сред евреите, особено по време на римското владичество. Неговите членове имали ревност за Бога, но, както казва ап. Павел, „не по разум“ (Рим. 10:2). Вместо истинско благочестие, те се увличали от религиозен фанатизъм и политически екстремизъм.
Тези зилоти: Отричали правото на Рим да владее над Израил; отказвали да плащат данъци на кесаря; признавали само Божието владичество; възбуждали бунтове срещу римската власт; преследвали и дори убивали свои сънародници, които не споделяли техните възгледи, включително и християни (вж. Деян. 6–7).
Началото на движението на зилотите се свързва с въстанието на Юда Галилеянина по време на преброяването на населението, извършено от Квириний (ок. 6–7 г. сл. Хр.; Деян. 5:37). Заедно с фарисея Саддок, Юда вдига метеж против римската власт. Това движение поставя основите на религиозния тероризъм в Юдея и става основна сила зад бунтовете, довели до разрушението на Йерусалимския храм през 70 г. сл. Хр.
Групата на галилеяните, чиито кръв Пилат „смеси с жертвите им“ (Лука 13:1), вероятно също принадлежи към зилотите. Към тях се числят и преследвачите и убийците на първомъченика Стефан.
Апостол Симон, наричан Зилот или Кананит, не бива да се смесва със сектантите зилоти, въпреки съвпадението в името. Прозвището му говори за духовна ревност и благочестие, не за фанатизъм. Той е един от дванадесетте апостоли на Христос и според преданието е проповядвал и понесъл мъченическа смърт за вярата.