Жребий – древен обичай, използван за решаване на спорни и съмнителни въпроси, познат в почти всички народи от древността. При евреите жребият се е считал за средство за пряко обръщане към Всемогъщия Бог, затова до него се прибягвало само при важни и крайни случаи. В Притчи 16:33 се казва: „Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.“
Ето няколко примера от Свещ. Писание за употребата му:
- В Деня на Очищението (Йом Кипур) жребият определял кой от двата козела ще бъде принесен в жертва и кой ще бъде отпуснат в пустинята като козел отпущения (Лев. 16:8).
- Разпределението на Ханаанската земя между 12-те Израилеви колена също се извършвало чрез жребий (Чис. 26:55; Нав. 18:6–10).
- Определянето на градовете за левитите и свещениците ставало чрез жребий (Нав. 21:3–4).
- Разкриването на виновни – например Ахан, който взел от заклетото при превземането на Гай (Нав. 7:14), и Йона, хвърлен в морето след жребий (Йона 1:7).
- Назначаването на свещенически и левитски смени при цар Давид – чрез жребий (1Лет. 24:5; 25:8).
- Първият цар на Израил, Саул, е избран чрез жребий (1Цар. 10:19–21).
- Апостол Матия е избран чрез жребий да замести отпадналия Юда Искариотски (Деян. 1:23–26).
- Злонамереният Аман хвърля жребий (пур) за определяне на деня за унищожението на евреите (Ест. 3:7).
- При Разпятието на Иисус Христос войниците хвърлят жребий за дрехите Му, според всички евангелисти (напр. Мат. 27:35; Йоан 19:24), изпълнявайки пророчество от Псалм 21:19.
Самата процедура по хвърляне на жребий не е описана подробно в Писанието. В Притчи се говори за „хвърляне в скут“, но това може да се отнася и до съд или урна, в която се поставяли жребий (например камъчета или кости), които се разбърквали и теглели.