Жертвеник (от гръцк. ἱερόν θυσιαστήριον, лат. altare), наричан още олтар, е място или специално съоръжение, предназначено за принасяне на жертви на Бога. В Библията за първи път думата жертвеник се споменава във връзка с Ноевата жертва след потопа (Бит. 8:20). Още в патриархалните времена жертвеници се строяли на места, където се е явявал Бог, и били тясно свързани с призоваването на Божието име (Бит. 12:7; 13:18; 26:25). Най-ранните жертвеници били прости – купчина камъни или земен насип. Такъв е, например, камъкът, който Яков поставя във Ветил и върху който излива елей (Бит. 28:18).
Според Божието повеление към Моисей жертвениците, особено каменните, не бивало да се правят от обработени камъни, за да не бъдат осквернени (Изх. 20:25). Те нямали стъпала, а се изкачвали по наклонена рампа. Типична характеристика на жертвеника били роговете (Изх. 27:2), към които се привързвали жертвите, а понякога и хора, търсещи убежище (3Цар. 1:50).
Има различни видове жертвеници.
1. Жертвеник за всесъжения (външен жертвеник)
Той се нарича още „трапеза Господня“ (Мал. 1:12) и се използва за принос на изгаряни жертви.
а) В скинията: Бил от акациево дърво (дърво ситтим), обкован с мед, кух, преносим, квадратен, с размери около 3.75 аршина ширина и 2.25 аршина височина. Имало е четири рога, решетка от мед, медни съдове (лопатки, чаши, вилици, въгленници и др.). Огънят върху него трябвало винаги да гори (Лев. 6:12–13).
б) В Соломоновия храм: По-голям – 20 лакътя ширина и дължина, 10 височина (2Пар. 4:1). Бил изцяло меден, с три площадки за изкачване.
в) В Зоровавелевия храм: Според 1Мак. 4:47 и Йосиф Флавий той бил от недялани бели камъни, 20 × 20 × 12 лакътя.
г) В Иродовия храм: Бил с размери 32 × 32 лакътя в основата и 23 × 23 най-горе (по Талмуда), с наклонена рампа и без използване на метал, понеже желязо не трябвало да го докосва. През 168 г. пр. Хр. Антиох Епифан принася на него жертви на Зевс, но Иуда Макавей го очиства и обновява.
Жертвеникът служил и като убежище: престъпници хващали роговете му, за да спасят живота си, но това било валидно само за неволните убийци (Изх. 21:13–14).
2. Кадилен жертвеник (вътрешен)
Наричан още златен жертвеник, служел не за животински жертви, а за кадене на тамян.
а) В скинията: От дърво ситтим, обкован със злато, квадратен (1 × 1 × 2 лакътя), с рога и златни халки за носене. Върху него всяка сутрин и вечер се кадял тамян (Изх. 30:1–8). Бил поставен в преддверието на светая светих.
б) В Соломоновия храм: Напълно златен, подобен по форма на предишния. В Ис. 6:6 се споменава кадилен жертвеник, от който серафим взима въглен с клещи.
3. Жертвеник „на незнайния Бог“ (Деян. 17:23)
Ап. Павел говори в Ареопага за жертвеник с надпис „На незнайния Бог“, един от няколкото такива в Атина. Според Диоген Лаерций, поразените от епидемия атиняни, без да знаят от кой бог зависи това бедствие, извели извън града две овце (една бяла и една черна), и на местата, където овцете легнели, принасяли жертви на ‘подходящия (според нуждите на молещия се) бог’, поради което ‘и до днес могат да се намерят в атинските предели безименни жертвеници’.“ Тези жертвеници вероятно имат източен, дори палестински произход, свързан с юдейския монотеизъм.
В християнската Църква мястото на старозаветния жертвеник е заето от престола (жертвеникът) в олтара и върху него се принася единствената, безкръвна, евхаристийна жертва. Ап. Павел казва: „Имаме жертвеник“ (Евр. 13:10). Той се нарича още Господня трапеза (1Кор. 10:21) и олтар (Апост. правила 3 и 4).