Жертвата за грях е един от основните видове жертвоприношения в Стария Завет. Тя се принася преди всичко за очистване от грях и възстановяване на нарушеното общение с Бога. Подробни предписания за нея са дадени в Левит 4–5, а допълнителни разпоредби – в Левит 6 и 16 и в книга Числа. В българския библейски текст тя е наречена „жертва за грях“, но еврейският термин има по-широко значение. Думата חַטָּאת (ḥaṭṭāʾt) може да означава както „грях“, така и жертвата, чрез която се извършва очистването от него. Поради това в съвременната библеистика понякога се среща и определението „очистителна жертва“. В Септуагинта обичайното съответствие е περὶ ἁμαρτίας – „за грях“.
За какви грехове се принася
Книга Левит свързва тази жертва преди всичко с грях, извършен неволно: „Ако някой съгреши по незнание против някоя от Господните заповеди…“ (Лев. 4:2).
Това е важна особеност. Жертвата за грях не трябва да се разбира като средство, чрез което човек може съзнателно да престъпва Божия закон, а след това просто да „плати“ за нарушението чрез жертвоприношение. Тя е част от установения от Бога ред за очистване и примирение, когато грехът или нарушението са извършени неволно, а впоследствие са осъзнати.
В някои случаи жертва за грях се изисква и при състояния на ритуална нечистота, които сами по себе си не представляват нравствено провинение. Такава жертва например се принася след раждане (Лев. 12:6–8), след изцеление на прокажен (Лев. 14) и при определени телесни течения (Лев. 15). Това показва, че библейското понятие обхваща не само прошката на извършено прегрешение, но и ритуалното очистване, необходимо за пълноценно участие в богослужебния живот на Израил.
Каква е жертвата
Видът на жертвеното животно зависи от положението на човека и от характера на случая. За помазания свещеник се принася млад бик без недостатък (Лев. 4:3). Същата жертва се изисква, ако съгреши цялото общество на Израил (Лев. 4:13–14). Началникът принася козел, а обикновеният израилтянин – коза или овца (Лев. 4:22–35). Законът отчита и материалните възможности на човека. Който не може да принесе овца или коза, може да принесе две гургулици или две млади гълъбчета, а най-бедният – определено количество пшенично брашно (Лев. 5:7–13). Именно към тази разпоредба се отнася жертвата на св. Богородица след раждането на Христос – „две гургулици или две гълъбчета“ (Лука 2:24; срв. Лев. 12:8).
Кръвта и очистването
Особено значение при жертвата за грях има кръвта. Начинът, по който тя се употребява, зависи от това за кого се принася жертвата.
Когато съгреши помазаният свещеник или цялото общество, част от кръвта се внася в скинията. Свещеникът потапя пръста си в нея и седем пъти поръсва пред завесата на светилището, след което помазва с кръв роговете на кадилния жертвеник (Лев. 4:5–7, 16–18). При жертва за отделен човек кръвта се поставя върху роговете на жертвеника за всесъжение.
Тъкмо тук се вижда една от съществените разлики между всесъжението и жертвата за грях. При всесъжението ударението пада върху цялостното посвещаване на жертвата на Бога. При жертвата за грях на преден план излиза очистването, извършвано чрез жертвената кръв. След предписаните действия многократно се повтаря формулата: „и тъй свещеникът ще го очисти от греха му, и ще му се прости“ (срв. Лев. 4:26, 31, 35).
Какво става с жертвеното животно
За разлика от всесъжението животното при жертвата за грях обикновено не се изгаря изцяло върху жертвеника. Тлъстината и определени части се изгарят като при мирната жертва, а при някои видове жертва останалото месо принадлежи на свещениците и се яде на свято място (Лев. 6:25–30).
Има обаче важно изключение. Когато кръвта на жертвата е внесена в светилището – например при жертвата за грях на първосвещеника или на цялото общество, – тялото на животното се изнася извън стана и там се изгаря (Лев. 4:11–12, 21). Този детайл по-късно придобива особено значение в християнското тълкуване. Посланието до евреите го свързва с Христовите страдания извън стените на Йерусалим: „затова и Иисус, за да освети човеците със Своята кръв, пострада вън от градските порти“ (Евр. 13:12; срв. 13:11).
Денят на очистването
Най-тържественото принасяне на жертва за грях се извършва в Деня на очистването – Йом Кипур (Лев. 16). Първосвещеникът принася бик за собствените си грехове и козел за греховете на народа. Единствено тогава той влиза със жертвената кръв в Святая Святих, зад завесата, и извършва очистване на светилището.
Особено място в този обред заемат двата козела. Единият се принася като жертва за грях, а над другия първосвещеник изповядва беззаконията на израилтяните и той се отвежда в пустинята (Лев. 16:20–22). По този начин обредът изобразява както очистването от греха, така и неговото отстраняване от общността.