Завеса в контекста на Свещ. Писание означава свещено покривало или преграда, отделяща различни части на скинията и по-късно на Йерусалимския храм. Тя има както литургично, така и богословско значение – символ на границата между Бога и човека, между святото и профанното, между временното и вечното.
В Стария Завет се споменават няколко вида завеси.
Масах (евр. מָסָךְ) – покривало или завеса при входа на скинията (Изх. 26:36–37; Изх. 39:38–40). Тя била изработена от висон (фино ленено платно) в син, пурпурен и червен цвят, украсена с художествена бродерия и закрепена на пет акациеви стълба. Според Йосиф Флавий по време на богослужение тази завеса се повдигала до половината си височина.
Друга завеса (също масах) била поставена от източната страна – при входа на двора на скинията (Изх. 27:16). И тя била от висон, пурпурна и червена, и служела като входна преграда към свещеното пространство.
Парохет (евр. פָּרֹכֶת) – това била вътрешната завеса, която отделяла Светая Светих от Светилището (Изх. 26:31–33; Изх. 35:12). Тя се нарича още „завеса за преграда“. Именно тази завеса скривала Ковчега на Завета и била символ на недостъпността на Божието присъствие за човека. Само първосвещеникът можел да премине отвъд нея и то веднъж годишно – в Деня на умилостивението (Лев. 16).
Келя (евр. קְלָעִים, мн.ч. келяим) – това са платната от тънък лен, които образували оградата на двора на скинията (Изх. 27:9 и сл.). Макар да не са „завеса“ в тесния смисъл, те също изпълнявали функция на свещена граница.
Богослужебната символика на храмовата завеса като преграда между Бога и човечеството се открива напълно в Новия Завет. Когато Христос умира на Кръста, „завесата на храма се раздра надве, отгоре до долу“ (Мат. 27:51; Марк 15:38; Лука 23:45). Това раздиране открива премахването на преградата между Бога и човека; откриване за целия човешки род до Светая Светих и началото на Новия Завет с човечеството.
Посланието към Евреите тълкува завесата като образ на Христовата плът: „чрез завесата, сиреч чрез плътта Си“ (Евр. 10:20). Така Христос Сам става „пътят“ към Отца.