Юлий (лат. Iulius) е римски стотник (центурион) от т.нар. Августова кохорта, споменат в Деян. 27:1, 3; Деян. 28:16. Той бил натоварен да съпроводи апостол Павел и други затворници от Кесария до Рим, за да бъдат предадени на императорския съд.
Още в началото на пътуването Юлий проявява човеколюбие и благоразположение към апостол Павел. При спирането в Сидон той му разрешил да слезе на брега и да посети приятелите си, за да получи от тях грижа и подкрепа (Деян. 27:3). Това свидетелства не само за личната му благосклонност, но и за уважението, което Павел будел дори у римските военни власти.
По време на драматичното корабокрушение край остров Малта, когато корабът заседнал на плитчина, войниците предложили да умъртвят всички затворници, за да не избяга никой от тях – практика, допустима според римското военно право. Юлий обаче, желаейки да спаси Павел, възпрепятствал това решение и заповядал първо да скачат във водата онези, които умеели да плуват, а останалите да се спасяват върху дъски и отломки от кораба. Така всички без изключение достигнали живи до сушата (Деян. 27:41–44).
При пристигането в Рим Юлий предал затворниците на военачалника (префекта на преторианците), а на апостол Павел, очевидно не без неговото ходатайство, било позволено да живее отделно, под лека военна стража (Деян. 28:16). Това особено отношение подготвя условията, при които Павел свободно проповядва Евангелието в столицата на империята.