Йов (евр. אִיּוֹב ’Iyyōv означава „преследван/търпящ от врага“ или „каещ се, обръщащ се към Бога“, гр. Ἰώβ) е име на две библейски лица, като основната библейска фигура е праведният многострадалец от земята Уц, централната фигура на Книга Йов.
1. Йов, син на Исахар. В родословието на Израил Йов е назован като трети син на Исахар (Бит. 46:13), известен още под името Яшув (Чис. 26:24; 1 Пар. 7:1). Това лице няма самостоятелна роля в библейския разказ.
2. Йов, праведният страдалец от земята Уц. Йов живее в патриархалната епоха в земята Уц и е описан като човек „непорочен, справедлив, богобоязлив и отдалечаващ се от злото“ (Йов 1:1). Той има седем сина и три дъщери и огромно богатство, поради което е „най-знаменит сред всички синове на Изтока“ (Йов 1:3). Йов е споменат като образец на праведност наред с Ной и Даниил у пророк Йезекиил (Йез. 14:14, 20), а в Новия завет като пример за търпение у апостол Яков (Иак. 5:11).
По Божие допущение сатаната подлага Йов на крайни изпитания: загуба на имуществото и децата му; тежка телесна болест („люта проказа“). И въпреки това Йов изповядва: „Господ даде, Господ и взе; да бъде благословено името Господне!“ (Йов 1:21). Дори когато съпругата му го подтиква към богохулство, той остава верен. В дълбината на страданието си Йов проклина деня на раждането си (гл. 3), но не се отказва от Бога.
Трима приятели, Елифаз, Вилдад и Софар, идват да го утешат, а техните речи и отговорите на Йов образуват сърцевината на книгата. Към тях се прибавя и словото на Елиуй. В края сам Бог проговаря „из вихъра“ (гл. 38–41), а Йов се смирява и кае: „Кая се в прах и пепел“ (Йов 42:6).
Господ възстановява Йов, дарява го с двойно благословение, ново потомство и дълъг живот: „И умря Йов стар и наситен с дни“ (Йов 42:17).
Книга Йов съдържа 42 глави и принадлежи към учителните (премъдростни) книги. Тя разглежда фундаменталния въпрос за страданието на праведника и пътищата на Божия Промисъл. Тя е приемана за безспорно канонична в юдейската и християнската традиция. Макар в гръцката Септуагинта да съществува допълнение (Йов 42:17), свързано с произхода на Йов от Исав, основното богословско ядро на книгата е непроменено и признато от Църквата.
Праведният многострадалец Йов се почита от Православната църква на 6 май.